Хипотетично и реално

Силвия Белева

Хипотетично и реално се преплитат в живота ни. Човек предполага, а Господ разполага – нали така. Случват се разни неща. Има факт. Следват предположения какво е естествено да се случи. Но дали ще се случи – е отделен въпрос.

Ето например изпълнителният директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов казва, че „Лукойл Нефтохим” може да остане без лиценз, което би му попречило да е фактор в търговията с горива. Т.е. – да осъществява дейност в тази сфера, тъй като в рафинерията липсват уреди, отчитащи количествата горива, постъпили там и съответно – пуснати на пазара. Това означава, че досега държавата е гледала с широко затворени очи на проблема. Благосклонни очи. „Лукойл” бил единственият данъчен склад в България без измерителни уреди.

Да, законът е категоричен. За складовете, които не отговарят на изискванията му, е предвидено отнемане на лиценза. Дали ще се стигне дотам е отделен въпрос.

От „Лукойл” съобщили, че на територията им трябва да се монтират много уреди, което е заложено в инвестиционната им програма.

Значи признанието за „дребния” факт проси търпение да се дочака осъществяване на инвестиционната програма. Подразбиращо се – без санкции за досегашния несъзнателен „пропуск”. Има готовност да се посрещнат мобилните митнически групи – да измерват количествата горива на входа и на изхода. Добро пожаловать.

Едва ли се изисква търпение. По-скоро се излъчва убеденост във всеобщото българско търпение да доизчакваме нещо. Дали ще е строеж на развито или зряло социалистическо общество или пък „оправяне” на държавата за 800 дни.

В песента си Емил Димитров беше по-скромен. Той пееше: „Сбогом, Мария, Мария, Мария. Аз ще се върна след седемстотин дни.” Той обещаваше само да се върне. Обещаваше, но не на целокупния народ. Нито го ангажираше с нещо. Нито искаше каквото и да било в замяна.

Посланието на рафинерията обаче изисква търпеливо доверие, А дотогава – я камилата, я камиларят. А най-вероятно изисква кучетата да лаят, докато керванът си върви. Нали ни привидяха като съответния биологичен бозайнически вид, който трябва да се държи изкъсо – на каишка. Малко лай потиска излишното напрежение. Нещата се уталожват. И продължават, както са замислени.

От 1 юли тази година започна полското председателство на ЕС. Сред неговите приоритети ще бъде добиването на шистов газ. Посланикът на Полша у нас Нешек Хенкел подчертава значението на енергийната сигурност. Има предвид изграждане на междусистемни връзки между държавите от ЕС, тъй като се предполага, че в Европа има големи залежи от въпросния газ.

Има мнения, че добивът на шистов газ е свързан с опасност за околната среда. Избирателните опасения на застъпващите това мнение са безмълвни пред опасностите в Странджа и Пирин, съпровождащи инициативите на съответната територия. Но са възторжени за новата АЕЦ „Белене”. Симеон Сакскобургготски смята, че било глупаво да се откажем от АЕЦ „Белене”. С което демонстрира поне последователност, след като ексхумира проекта докато беше министър-председател.

Невероятно, но факт. Именно ексхумацията се утвърждава като мода в България – член на ЕС и НАТО.

През септември в Правец (а дали само там) предстои честване на годишнина от рождението на Тодор Живков, под чието управление всичко било „по-хубаво” и по-сигурно”. Пропъплилата под змийската кожа на БКП – БСП, би могла да излъчи за кандидат президент Евгения Живкова.

И защо трябваше да се разиграва циркът през 1989 и да се сваля „добрия човек”, след като сега се води кампания за мощното му реабилитиране.

Ситуация, съобразност, снишаване. Ха-ха-ха. Чувате ли го този скъп хохот. И да са изръшкали света, и да са пратили децата да учат на запад – тоя хохот ще им е неизменно скъп. По-скъп от него им е само настойническият „приказ” от засега богатия на Изток газ, който не предлага нищо друго – съществено и ценно имам предвид. Освен съответна заплата за лоялност към него и товар за мужишкото мнозинство - ако допуснем да сме такова.

Днес на мястото на паметните плочи на 1-ви и 6-и пехотен полк стърчи Националният дворец на културата, издигнат за 13-я конгрес на БКП през 1980 г., ако не се лъжа. Пехотните казарми. В тях са пребивавали войници и офицери, участвали във войните за национално обединение на България. Някои от тях нанесли „кощунствено” поражение на руски войски по време на Първата световна война. „Достатъчен” повод да бъдат премахнати.

Всички пречки пред „дружбата” се премахват една след друга. За да пребъде тя реална и съвсем не хипотетична. В цената на бензина например, защо не и на парното. И в бъдещия ток от „Белене”, след който може да се размечтаем за Прометей. Но да внимаваме в избора.