ИМЕН ДЕН

Днес е именният ми ден. Сутринта намерих в електронната си поща поздравление. Цитат от Лао Дзъ: 

"Огъваш се - и оцеляваш.

 Извиваш се - оставаш прав.

 Вдлъбваш се - изпълва се.

 Устояваш - и си винаги нов.

 Имаш ли малко - добиваш.

 Имаш ли много - загубваш."

Хубав подарък, казах си. Дори нищо друго да не получа до края на деня, това ми е достатъчно.

Чел съм Лао Дзъ и препрочитал, а ето че тази мисъл ми беше убягнала. Важна мисъл. Мобилизираща. Вдъхновяваща. Животоспасяваща.

Огъваш се – и оцеляваш. Или те огъват – и пак оцеляваш. 

Огъват те във фирмата, на улицата, в магазина...; огъват те шкембести работодатели, алкохолизирани политици, агресивни чиновници, лекедосани полицаи, а ти не се трогваш и продължаваш, защото си прозрял, че не са нищо повече от теб, напротив, и най-голямото отмъщение е да им устоиш.

Извиваш се – оставаш прав. Или те извиват -  и пак оставаш прав.

Извиват те измислени институции и недомислени закони, а ти не се трогваш и продължаваш, защото си прозрял, че  си повече от тях и не е нужно да го знаят. Тяхното незнание е твоята сила.

Вдлъбваш се – изпълва се.  Или те вдлъбват – и пак се изпълваш.

Вдлъбват те всеки път, когато пуснеш телевизора и цвилещата медийна паплач се стовари отгоре ти с цялата тежест на своята неграмотност. Но ти не се трогваш, защото си прозрял, че това е необходимото зло, без което животът ти щеше да бъде прекалено лесен, за да е интересен.

И, разбира се, финалът: Имаш ли малко – добиваш. Имаш ли много – загубваш.  

Особено ценен за индивиди, племена и нации, на които многото винаги е малко и колкото повече става, толкова по-малко им се струва, докато загубят реална представа за състоянието си и напускат живота като нещастни и губещи, а не като благодарни и добиващи. 

И понеже на именни дни е добре освен да получаваш и да даваш подаръци, препращам думите на Лао Дзъ нататък, до всеки, който би ги оценил.