Бензин и още нещо

Силвия Белева

Има няма ден, след като финансовият министър Дянков и директорът на митниците Танов съобщиха, че е възможно да отнемат лиценза на „Лукойл” поради липса на измервателни уреди, цените на бензина литнаха. Масовият А 95 надхвърли психологическата граница от 2.50 и обяви рекорд от 2.53 лв. Засега.

Както е тръгнало, по Коледа може да стане и 3.00.

Правен е опит с жаби. Ако хвърлиш жаба във вряла вода, тя реагира бурно и ще направи всичко възможно да изскочи от съда навън. Но ако я пуснеш във вода с нормална температура и постепенно я подгряваш, животното привиква и не реагира при увеличаване на температурата.

Нещо подобно става с цените на бензина у нас от известно време. А и не само с тях. Случайно или не – бензинът тръгна нагоре след поредния протест срещу планомерното му повишаване. Като знак за недосегаемост и отказ за обяснение. Точка. А може би като намек какво следва от протестите и извод – не протестирайте и може би цената няма да се вдигне. Може би.

Бензинът танцува танго – две напред (т.е. – нагоре) и една назад (надолу).

Посоката е ясна и една – напред, т.е. нагоре. А принципът е – неотстъпен контрол и задържане на позициите. С тенденция да се придобиват нови и нови територии.

Българите реагираме на тази политика като жабата, поставена при нормална температура. Т.е. – почти не реагираме. Но последната започва осезателно да се покачва – стъпка по стъпка.

Статия във Frognews (автор Николай Иванов) разказва за „постиженията” на КГБ в политическата драматургия и социалната кибернетика. Опити са провеждани в целия социалистически лагер, но особено благодатна почва се оказва България. И така, според плана – в АОНСУ се подготвя план с две главни задачи – да се въздейства върху обществените организации и върху общественото мнение. Мимоходом авторът споменава, че подобен подход е използван от Гестапо през 1934 г.

Подставените лица в неформалните движения в зората на демокрацията у нас са факт. Къртица имаше и в предизборния щаб на президента Петър Стоянов през 2001 г. От една страна – стандартна практика, от друга – перманентна наивност.

Засега на Лукойл не се налага да дава обяснения. Никой не му ги и иска. Засега. Но ето, че профилактично в негова защита се намесва Румен Петков – бившият вътрешен министър и сегашен депутат от БСП. Той „разбива” на пух и прах съмненията и обвиненията към рафинерията. Според него да се „агресира” (неологизъм) без доказателства е безотговорно поведение.

Сигурно е прав. Както е права и майката, която дава съвет на дъщеря си да не признава, дори когато я хванат в „неудобно” положение и да отрича видимото.

Факт е, обаче, че единствено в „Лукойл” не са монтирани измервателни уреди, каквито притежават останалите складове за горива.

Сега остава да видим какво ще се случи. Каква ще е позицията на министър-председателя, който неотдавна застана на страната на рафинерията и предупреди енергийния си министър с уволнение заради интереса му как се образуват цените на горивата.

Или да гледаме пореден епизод от „Недосегаемите” в български вариант.