Европейският съюз трябва да изработи нов план "Маршал"

Вече би трябвало да е ясно и за най-ограничените наблюдатели, че гръцката икономика отчаяно се нуждае от помощ. Безработицата е 16% и продължава да расте. Дори след цяла година на мъчителни ограничения бюджетният дефицит все още надхвърля 10% от БВП. Гражданите не плащат данъците си. Системата за регистрация на собствеността е пълна каша. Доверието в банките е ниско, а още по-ниско е доверието в правителството и в неговите действия. И тъй като икономиката се нуждае от помощ,


ето една революционна идея – окажете й помощ

Време е Европейският съюз да изработи план "Маршал" за Гърция. Вместо да трупа нови заеми върху и без това необслужваемия дълг на страната, ЕС трябва да предложи план за международна помощ. Гръцкото правителство заедно с дарителите ще определят проектите, които да бъдат финансирани от програмата. Те могат да варират от нови слънчеви и вятърни електромощности, които биха превърнали Гърция в основен енергиен износител, до обновяване на пристанищата, с което страната да се превърне в търговски център в Източното Средиземноморие.

Чуждестранната помощ и експертиза могат да бъдат използвани за модернизирането на системите за регистрация на собствеността и събирането на данъци. Средствата могат да бъдат използвани за рекапитализация на банките и връщането на част от дълга. Могат също така да помогнат на правителството да финансира програмите си за помощ на безработните, социално слабите и пенсионерите, които са сред основните жертви на финансовата криза.

Европейският съюз трябва сериозно да разгледа тази възможност, на първо място, защото

носи сериозна отговорност за проблемите в Гърция

Съюзът предложи членство на страна с тежки структурни проблеми, след което я прие в монетарния си кръг, напълно разбирайки, че финансовите й отчети не струват дори колкото хартията, на която са написани. А когато френски и германски банки безотговорно дадоха възможност на гръцкото правителство да прави абсурдни и неоправдани разходи, ЕС избра да си затвори очите.

На второ място, стратегията, на която се разчита в момента, може да бъде описана като опит да бъде извлечена кръв от камък и очевидно не работи. Има ограничения върху това колко бързо една страна може да се реформира. Едно общество може да понесе определена болка и страдание, но в един момент то ще загуби вяра в политическата система. Лидерите на ЕС трябва да осъзнаят това, преди да е станало прекалено късно.

И на последно място, историята подсказва, че план "Маршал" за Гърция всъщност може да проработи. Спомнете си

тежкото състояние на европейските страни, получили помощ от САЩ

след Втората световна война. Те имат огромни дългове. Техните бюджетни дефицити са големи. Износът им е нисък. Правата над собствеността са неясни. Правителствата, борещи се с тези проблеми, получават слаба подкрепа.

Планът "Маршал" чрез финансиране на стратегически инвестиции помага на тези страни да повишат своя износ. Именно средствата от помощи превръщат Ротердам в търговски център в Северна Европа. Средствата, предоставени от САЩ, подпомагат вноса на въглища и инвестициите във водноелектрически мощности, необходими за да се задвижи отново индустрията. В някои случаи, като Франция например, тези средства са използвани за погасяване на част от публичния дълг.

Важно е да се отбележи, че тези проекти не са избрани нито от получателите на помощта, нито от дарителите – тяхното развитие е планирано чрез консенсусни решения. Освен това за всеки проект от страните бенефиценти се очаква да предоставят средства, равни на помощта, която получават.

Допълнително условие за отпускането на помощ е правителствата да продължат с макроикономическата стабилизация. Тези процеси обаче са политически приемливи, тъй като чуждестранните средства ограничават ефекта от бюджетните съкращения и страданията, които идват с тях. Естествено и подкрепата за центристките правителства, нагърбили се с тези промени, е по-силна.

Наистина засилването на политическата подкрепа за мерките за стабилизация и реформите вероятно е най-голямото постижение на плана "Маршал". С тази подкрепа страните бенефицентки имат възможност да поемат нещата в свои ръце. Европа успява да стъпи отново на краката си.

Циниците, или с други думи – икономистите, ще бъдат притеснени

от прецедента, който план "Маршал" за Гърция би поставил. Ще прозвучат предупреждения, че други европейски страни като Португалия ще се откажат от провеждането на реформи, от бюджетните съкращения и изплащането на своите дългове, освен ако не получат подобна помощ.

Икономистите са научени да се тревожат за този проблем, известен като морален риск. Но социалният хаос и международното заклеймяване, на които беше подложена Гърция, представляват сериозен стимул за другите страни да не избират нейния път. И докато съществува морален риск, съществува и рискът от тотален срив. Съществува опасността от срив на икономическо, социално и политическо ниво в Гърция. Ако не бъде избегнат, той може да повали и останалата част от Европа.

Евентуален план "Маршал" за Гърция ще наложи европейските лидери да направят нещо невиждано – да действат като такива. Именно това, разбира се, направиха САЩ след Втората световна война с плана "Маршал". За европейците може да е от полза да се върнат 60 години назад към момента, в който собствените им страни, изправени пред подобен колапс, получиха помощта, от която се нуждаеха, за да се възстановят. Помощ, която им дава възможност днес да направят същото за Гърция.

*Авторът е преподавател по икономика и политически науки в Бъркли, Калифорния. Текстът е предоставен от Project Syndicate.

От: http://www.dnevnik.bg