Добрата енергийна воля на Русия

Липсата на Путин на енергийната среща в София не попречи на дружбата “от векове за векове” да намери своето съвременно приложение: разбира се, в полето на енергетиката. Руският енергиен министър Сергей Шматко се оказа персоналното превъплъщение на широтата и щедростта на славянската душа. Въпреки кризата и тежкото дередже на руската икономика той направи следната знаменателна оферта:  “Русия може да отпусне експортен заем за строителството на АЕЦ"Белене" още през тази година при икономически обосновани и стимулиращи българската страна условия.”

            Предложението бе направено като израз на добра воля – и министърът не пропусна да отбележи чистотата и липсата на всякакъв скрит интерес в така проявения руски алтруизъм, като подчерта пред БТА: “Русия няма никакви задължения да осигурява кредитиране за "АЕЦ" Белене”.

            Няма, но въпреки това го прави. В името на дружбата. В същото име Русия беше планирала милиарди в своя държавен бюджет още когато се заговори за този проект – и преди България да е решила кой ще го строи и финансира. И сега ни дава тези милиарди – напълно безкористно, в израз на добрата си енергийна воля. Е, все пак няма безплатен обяд и сиренето е с пари – тъй че не ни ги дава току така, а срещу държавни гаранции.

            Дава ги, защото знае, че българското правителство вече няма ход назад. Че вече е похарчило стотици милиони за проектна подготовка на централата – и че част от тези милиони са се оказали в частни джобове под формата на комисионни; че друга част са похарчени “на тъмно” от приятелски подизпълнители. И знае, че ако проектът бъде провален, неизбежно на дневен ред ще се появи въпросът кой е пил и кой е плащал на ядрения полигон, превърнал се още в сегашния си ранен стадий в най-голямата корупционна яма в цялата история на България.

            Трябва ли да се припомня, че още при първото застрояване на Белене бяха прахосани милиарди долари?

            Че изборът на “Атоменергострой” беше направен въз основа на презумпцията, че ще бъдат използвани поне отчасти съществуващата площадка и доставеното оборудване – а после се оказа, че нищо няма да бъде използвано – и че всичко трябва да бъде първо разрушено, а после строено отново?

            Че руските изпълнители вече си направиха устата за оскъпяване на строежа – в съответствие – забележете! – с руската инфлация?

            Че вместо четири милиарда евро целия масраф най-вероятно ще струва осем – и то без да се предвиждат средства за погребване на централата след изчерпване на проектния й срок – които разходи са почти равностойни на построяването й?

            Че в договорите се предвижда държавата да изкупува дългосрочно произведения от централата ток – чиято стойност е една – много меко казаво – разтеглива величина?

            Че няма никакви доказателства за икономическата рентабилност на АЕЦ “Белене” – а вместо това има блянове за България като енергиен център на Балканите – зад които блянове се крият дебели апетити за комисионни и уреждане на енергийни фирми, известни като президентски и партийни спонсори?

            Че не България, а Русия има интерес от този строеж – за да стъпи нейната ядрена енергетика на терена на ЕС – и че този проект, както и “Южен поток”, както и “Бургас-Александропулис”, са просто материализации на метафората на руския посланик Чижов, който определи страната ни като Троянски кон на Русия в ЕС?

            И накрая най-важното: че към тази много внушителна руска щедрост има една добавка – ние ще ви дадем милиардите, ама вие ще ни дадете газопроводите. Иначе няма. Знаем много добре, че сте на пангара – и че нашите ребята добре си свършиха работата – и нямате избор.

            И докато тече този пазарлък, природата също си каза думата. Със земетресение 5,3 по скалата на Рихтер – в “абсолютно сигурния” по отношение на земетресенията район на Втора Атомна. Само с две степени по-ниско от това през 1977 г., при което в Свищов се срутиха многоетажни сгради и загинаха стотици хора.