ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОНОСНИЦИ И РАЗУЗНАВАЧИ

Госпожа кандидатката за президент Меглена Кунева заяви пред БНР, че трябва да се прави разлика между тия два вида хора. Според категоризацията, въведена от президента-ченге Гоце Първанов, разузнавачите, дипломатите, вербовчиците и другите месоядни животински видове на Държавна Сигурност трябва да се считат за нещо като висша класа, или нещо като жреци, гурута, учители, възпитатели, просветлени. Останалите от сорта информатори, доносници и други там от десарската зоологическа градина трябва да се считат за low life, тоест по-надолу по стълбицата според дарвиновата теория за произхода на видовете, в случая за произхода на видовете от десарския род.

Ние трябва да разберем госпожа Кунева която, според клюката, споделя разбиранията на президента-ченге. Тя в края на краищата трябваше да покаже и нещо по-съществено, в случая че принадлежи към една или друга категория и не е само независим президентски кандидат.

Според теорията на президента-ченге, всяко ченге, пък било то и разузнавач, дипломат или вербовчик (нека да използваме благозвучната дума «кадровик»), трябва да се гордее от патриотичната дейност, която е развивало и развива, независимо дали е в услуга на ДС или на КГБ. Нека да признаем – гордостта си е гордост, дори и да съвпада с гордостта на педераския парад. Гордостта си е гордост и толкоз, по този въпрос няма две думи.

Аз обаче, който поддържам идеята на френския комунизъм за равноправие, не съм съгласен да се разделят току-така разузнавачи и вербовчици от доносници и информатори. В края на краищата при комунизма всички бяхме равни, не е ли така? Какво точно не му харесва на президента да го наричат «ченге», когато самият той казва че е горд от този факт? Или защо госпожа кандидатката за президент се води след него като теле, когато и двамата са така дълбоко свързани с комунистическото равноправие? Дали не искат да ни кажат, че те са били някакъв вид десари с навирен нос от висша комунистическа класа, за която едва сега чуваме?  

В изявлението на кандидат-президентката има и нещо гузничко, например че самите комунисти са използвали доносници и информатори, от които самите те са се гнусели. Ние всички днес разбираме, че им се е искало да не са толкова равноправни, че чак да се гнусят, но както казваше нашия изтъкнат деец на международното комунистическо и работническо движение Тодор Живков – «такива бяха времената». Какво толкова гнусно има в равноправието – всички работят за една кауза и за една организация и всеки внася своята лепта както може! Иначе би трябвало да се гнусим и от самия Тодор Живков и от неговия славен патриотичен принос в организацията на Гешев. Там той е намерил своето истинско призвание, както и президента Гоце! Е, не е ли вярно, че такива бяха времената?

Така че виждате, че госпожа кандидатката трябва да забрави за всякакви приказки за неравноправие между дипломати и доносници, вербовчици иинформатори, иначе къде отиват висшите идеали на пролетарската революция?

А господин президента може да има известно право да се гнуси от думата «ченге» (или правилно казано «ченгене») – тя си означава или «циганин», или «кука», или нещо от сорта на «слухар» и «Ушаков». По начало «ченгене» идва от Чингис Хан и всичките цигани, които са се влачели след неговата орда, но турците са го изкривили на «ченгене».

Не казвам и че комунистите трябва да се определят като наследници на ордата – това би било нечестно!  Ето виждате, че не можем така своеволно да определим президента на «ченгене», когато знаем, че той дори не е и циганин.

Но дори и да беше, читателю, дори и да беше той не би трябвало да засяга циганския етнос със своето неравноправие и да прави разлика между ченгета и «ченгенета», независимо от това дали му се иска да си навре главата в един цигански бордей, както упорито го насочва посланик Уорлик, а той все отказва и отказва. Ако не го направи обаче, ние ще останем с впечатлението, че той с всички сили се мъчи да принадлежи към някаква висша десарска каста, въпреки че двайсет души от неговия екип носят прангите му на комунистическо ченге и всеки път когато си отвори устата тия пранги дрънчат и все на такъв го избива.

Сега вече можем да пожелаем на кандидат-президентката добър път, дори и да е била (или още е) ченге. А ние от сега нататък ще знаем, че тя предпочита да използва една нова категория – срамежливо ченге. Какво пък, в това няма нищо лошо, нали?