ДневникАко Тодор Живков е направил грешка, решавайки металургичния комбинат "Кремиковци" да се построи, то недалновидната политика в 20-те години след него умножи тази грешка многократно - за сметка, разбира се, на държавата.
От публикуваното разпределение на средствата от разпродажбата на основните активи на комбината след фалита му без никаква изненада НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" се оказват с най-големите загуби - близо 250 млн. лв. общо.
Това беше и единственият възможен край на проточилата се икономическа агония на "Кремиковци", поддържана от всички управляващи след приватизацията му през 1999 г. През цялото това време комбинатът трупаше задължения към трите държавни фирми успоредно с растящите си загуби. Но никое правителство не пожела да прекрати порочния кръг - заради страха от социално напрежение.
В крайна сметка след повече от десет години не беше решен нито един от социалните проблеми, в името на които логичният край се отлагаше. Единствената разлика е, че ако този край беше дошъл по естествен начин, трите монополиста щяха да са в доста по-добро състояние от това, в което са сега.
Едва ли е само израз на непрофесионализъм фактът, че държавните фирми дори не са поискали обезпечаване на разсрочваните си вземания от приватизирания комбинат със залог на активи. Затова кредиторите, сключили такъв залог, получават голяма част от парите си, а държавата в лицето на НЕК, БДЖ и "Булгаргаз" пие студена вода. А това, че докато са разсрочвани дългове към железниците, те са субсидирани пряко от данъкоплатците, си е нагледно безобразие.
По-важното в случая е, че поуката от "Кремиковци" не се състоя. Защото никой не пое дори само на думи някаква част от отговорността. Така казусът остана знакова илюстрация на формулата на българския преход - приватизация на печалбите, одържавяване на загубите.
От: http://www.dnevnik.bg