Невидимото пространство

Силвия Белева

Покрай вота на недоверие за правителството се завихри истинска позиционна война. Всеки защитава с настървение правотата си. Сините твърдят, че са последователни след февруарската си позиция, когато снеха доверието си от министър Цветанов. Само че готовността им да гласуват заедно с БСП и ДПС предизвика възмущението на Съюза на репресираните, откъдето заявиха, че подобно нещо не може да се оправдае.

Лидерът на СДС Мартин Димитров вижда нещата от друг ъгъл. Той твърди, че сините не гласуват с БСП и ДПС, а отхвърлят порочните им практики, с които вътрешният министър не се е справил, а дори е задълбочил. Като цяло сините подчертават, че управляващите са претърпели провал в сектора за сигурност. На фона на противоположните мнения, председателят на ДСБ Иван Костов е категоричен, че от партията и от синята коалиция ще има отлив, ако не подкрепят вота.

Оправдано или не, това е отиграване, което вдигна висока топка към ГЕРБ – удобна за забиване. Те не пропуснаха да обявят създаването на нова тройна коалиция. Тълкуванията навлязоха дори в сферата на народния епос. Г-жа Фидосова обяви, че юнакът Бойко Борисов сече трите глави на ламята.

Чии очаквания ще се оправдаят - предстои да видим през есента. Защото вотът сега няма да постигне заявената си цел. Привиждам в него (без излишни симпатии към ГЕРБ) подготвителна мажоретна програма за представлението след три месеца.

Иначе някои изяви на приетата в ЕНП ГЕРБ съвсем не ги отчуждават от предишните две съставки на тройната коалиция. На Пирин планина гърбът й да е як за това, което се задава. А дългогодишният червен варненски кмет ще получи подкрепа за пореден мандат, но вече под друга егида – официално управляващата.

Като стана въпрос за сектора на сигурността пък, си спомних какво ми разказаха за Румъния. Полицията там призовавала гражданите да не си заключват автомобилите. „Нека някой посмее да посегне.” – било недвусмисленото й послание към евентуалните автоапаши.

Грях ли е да очакваме подобно послание и от нашата полиция. Със съответния й многочислен щат. Или пък адекватни, навременни и справедливи решения от страна на съдебната власт. Със съответния й многочислен щат.

Вражди и спорове в Народното събрание. Странни движения – неочаквани почти като произволното движение на частиците в калейдоскоп, които накрая все пак се наместват и уплътняват видимото пространство. А какво има в невидимото – остава да гадаем. Например за бомбите. Пак се хвърлиха взаимни обвинения. Нищо не казвам. Само си мисля, че ако умисълът е бил да се навреди на управляващите, може само да им се помогне. До ноздрите ми достига пушекът на една димка, метната на събрание на СДС преди няколко години. Вчера пък пред офис на тогавашния извършител и на ДСБ имало взривове или „взривчета” – няма да коментирам иронията.

Но не мога да не коментирам нещо друго. Негласната и безотказна коалиция сред народните представители да получават безотчетни пари на ръка, без да дължат данък за тях като нас – простосмъртните. Усвоили ги, ще ни разиграят войната на боговете. С прикрито или по-явно пренебрежение ще свирят сбор да свикат електората и да го мобилизират – доколкото е останал.

На първите митинги през 1989 ми беше изключително странно да наблюдавам и слушам как именно довчерашните съратници на Тодор Живков говорят против него. Порази ме „непосилната лекота”, с която се дистанцираха от него, издълбавайки дълбока гранична бразда. Която днес е щедро запълнена със спомена за „добрия и прозорлив” държавник, на когото са открити паметници. И на чието откриване е присъствал днешният министър-председател, излъчен от дясната партия – приета в ЕНП.

Негово превъзходителство посланик Джеймс Уорлик може да подкрепя правителството и вътрешния министър, доколкото е в интерес на САЩ. Но за това – дали ще има полицейско надвишаване на права, дали ще има максимално бързо и адекватно разследване или - ефективни присъди въз основа на неопровержими доказателства – тук не би могъл да повлияе. Да настоява за това е в силата си целокупното гражданство – ако го интересува и ако му пука.

А сините дали не си подложиха динена кора със съюзниците си по временен интерес. Ще ми се да се открояват повече от тях. Или пак ще ги ручаме жабетата, без да питаме дори „оти?”.