Русия шамаросва България: втори дубъл

Дни след като Путин загърби софийския “енергиен Давос”, надеждите Гоцеви и трепетните очаквания на ректора на търновския университет, който жаждуваше да връчи на самодържеца титлата “доктор хонорис кауза”, България го отнесе за пореден път от Big Brother-а. Конкретната буза, на която се падна честа, принадлежеше този път на Сергей Дмитриевич Станишев. Без всякакви обяснения руският президент Медведев отказа уговорената отдавна среща с българския премиер, който е на тридневно официално посещение в Русия с две програми под мишницата. Куртоазната – да открие изложба и бизнесфорум – рамките на дните на България в Русия.  Реалната: да договори заем за строителството на АЕЦ “Белене”, чието финансиране – въпреки многото приказки за блъсканицата от инвеститори – е на път да издъхне.

            В евенгелието е казано: ако те ударят по едната буза, подложи и другата. Станишев е на път да се прояви като добър християнин – и като човек с опит в подлагането на бузите. При предишното му посещение в Русия му се случи аналогична, шамаросваща достойнството му ситуация: тогава в Сочи Путин го накара да стои три часа пред кабинета му – като наказан ученик. Сега пък Медведев му дава пътя – и пак без обяснения. Но Станишев търпи и обръща бузите – стоически, безропотно и безучастно. Няма как – истинският комунист трябва да бъде стоик. Руският президент все пак е много зает човек. Имал си по-важна работа, както става ясно пък от неговата програма. Трябвало да подписва писма, укази и други такива.

            По-важна от България очевидно: защото тленната премиерска буза е само материализация на жеста, с който се шамаросва страната ни. Българският премиер обаче не се обиди, не коментира унизителния отказ, не прекрати посещението си. Вместо това отиде в книжарница, за да убие времето до следващото мероприятие. Правилно: добре е да се чете. Нищо, че “Защото сме социалисти” още не е преведена на руски език – и не би имало как самотата Станишева да се маскира като среща на мастит автор с неговите любящи го читатели. Но би могъл да попрочете това-онова: например какво послание носи този жест, когато става дума за президенти и премиери. Или пък малко история по нравите и маниерите в имперска Русия. Или примерно “Газпром – новото руско оръжие” на Валерий Панюшкин и Михаил Зигар в оригинал. Полезно е – има какво да се научи от нея.

            Защото тръбата е нещото, което стяга чепика – и руския, и българския. Предишният шамар, залепен на президентската буза чрез отказа на Путин да уважи организираната от Първанов енергийна фиеста, беше мотивиран именно с посещението на Станишев в Москва. Каза се, че енергийния министър Сергей Шматко трябва да договори именно на тази среща подробностите по подписването на договора за “Южен поток”, за да може същия да бъде подписан – но не в София, а в Кремъл – и от Станишев и Путин. Разберете се – каза самодържеца – и после търсете моето благоволение.

            Само че не се разбраха. Не само че не се разбраха, ами и българският президент си позволи да нахока представителя на “Газпром” Станислав Циганков, който директно заяви, че руската компания вече ще подписва договори с директни потребители като "Овергаз", а не с "Булгаргаз" – с което просто бастиса целия патос и жар, вложен от президента в хвалби за това как гарантирал националните ни интереси, като отстранил от играта посредниците. И не само че болгарские ребята не изпълниха поръчението да пробутат “Южен поток” като приоритетен за ЕС проект, ами и точно на тази среща бе окончателно съживен конкурентния проект “Набуко”, като новият специален представител на САЩ по енергийните въпроси в Евразия Ричард Морнингстар обеща Вашингтон да подкрепя с всички сили този проект, включително и финансово, и даже допусна, че Иран би могъл да стане негова ресурсна база.

            А това – уви – е много, ама много болезнена тема за руснаците. Защото именно “Южен поток” е основното им оръжие за влияние върху политиката на ЕС – което влияние те разбират като дипломатична версия на рекета. Нещата се усложняват и поради конфликта на Москва с нейния основен газов партньор – Туркменистан – който в момента – тъкмо поради това – е сериозно ухажван от Запада.

            За Русия е ясно, че изгуби ли енергийните си монополи и пазарите си за суровини, губи изцяло играта. Затова “Южен поток” е насъщен, затова й беше нужна България под формата на Троянски кон: за да избърза със сключването на договорите и да елиминира “Набуко”. Само че нещата нещо се попровалиха. Софийские ребята този път не си свършиха работата. И освен тези поразпасали се кадри има и още един сериозен проблем: парите. След спада в цените на петрола и природния газ те драматично липсват. Затова “Газпром” беше принуден да сложи юзди на енергийната си експанзия. Затова и нещата около “Южен поток” започнаха да боксуват.         Следователно трябват икономии. Какво може да се икономиса при строежа на един газопровод? Тръби. Затова вместо да строим паралелна мрежа, ще вземем българските такива. Не ги давали ли?! Ще ги дадат.

            И ефектът от тази логика е налице: в руските шамари върху България. В пренебрежителният отказ на Путин и оперетните опити на Първанов да оправдае някак безсмисленото си енергийно сборище. В зачервените уши на Станишев, изгряли в някаква московска книжарница. В лукавото подмятане на Сергей Шматко: Русия по никакъв не е длъжна да финансира АЕЦ “Белене”, ама може все пак да ви дадем, ако...

            Ако какво? Неизказаният отговор е ясен: ако ни дадете газопроводите. Иначе ще има още шамари. България може да каже само да или не. Трети избор няма. И този отговор ще бъде даден скоро – вероятно още днес. На срещата между Владимир Путин и Сергей Дмитриевич Станишев.