Иво ИнджевКрайно време беше да ни съдят, вместо да ни освобождават отново без съд и присъда. В окупираната от тях неутрална и несъпротивяваща се България осъждат на смърт чрез т.н. Народен съд ( включително посмъртно) около 200 пъти повече българи, отколкото са екзекутираните германци по решение на Международния съд в Нюрнберг. Близо половин век по-късно във възродения ( след поредното съветско освобождение, този път от Живков) български парламент един Стоян призова да съдим СССР и предизвика цунами от специфично патриотични, т.е. просъветски подигравки, на чийто фон критиките към цункането уста в уста между съветския Брежнев и държанката му Живков изглеждаше като комплимент към травестити.
Но когато Стоян не отива при Кремъл, Кремъл идва при Стоян- събирателен образ на несъбраните ни вересии.
„Атомстройекспорт“ подаде иск в Международния арбитражен съд на Международната търговска палата в Париж срещу България, във връзка със строежа на АЕЦ Белене, съобщи РИА „Новости“.
Финансовите параметри на иска са 58 милиона евро, който според ищеца България му дължи заради досегашната работа по проекта на атомната електроцентрала.
„Тази мярка се явява процесуално необходима, защото става дума за изпълнена работа, по чиито обем двете страни имат подписано споразумение“, заяви представител на руската компания.
По неговите думи, „Атомстройекспорт“ е изпълнила определения обем работа по съоръжението АЕЦ „Белене“, помолена от българската страна, за което е използвала кредитен ресурс“.
„На Българската страна, във връзка със сложното финансово положение, по нейна молба и бе направена отсрочка на заплащането, по което има и съгласуван план-график на погасяванията. И понеже той вече не се изпълнява от НЕК, руската компания се вижда принудена да се обърне към съда, иначе в противен случай към нея могат да бъдат предявени претенции на руски данъчни служби по повод неизпълнението на договора и невнасянето на осигуровки в бюджета на Русия“, добавил руския представител.
Представителят на „Атомстройекспорт“ е казал още, че „не бива да се изключват и следващи съдебни искове на руската компания заради неизпълнението от страна на България на задължения, фиксирани в подписаните двустранни документи“. Същевременно той подчертава, че тази практика в никакъв случай не бива да се разглежда като натиск върху възложителя с цел ускорено приемане на решения.(Актуално)
От: http://ivo.bg/