Гледна точка

Силвия Белева

Норвежки психопат уби към сто души. Определи деянието си като страшно, но налагащо се. Това е неговата гледна точка. Уродлива гледна точка на самопровъзгласил се „спасител” и „рицар”.

На фона на цялата трагедия ме поразиха някои реакции по форумите. Новината, че убиецът бил десен екстремист - насърчи почти злоради послания към „фашизоиди”, „русофоби” и „вся остальная сволоч”. За обвиняващите някого в русофобия е достатъчно и минимално несъгласие с мнението на първоизточника им. На русофобията се отрежда да води за ръчичка фашизма. И заедно с него да бъде забодена в своеобразен хербарий на срама и заклеймена веднъж завинаги.

Необходимостта от приравняване на русофобията с фашизма е част от безкритичната тенденция да се утвърждава всичко руско и съветско. При някои наши сънародници тя е съпроводена от слюноотделяне - почти като кучето на И.И.Павлов.

И все пак - пактът „Молотов - Рибентроп” е факт, който разкрива неудобна близост. Потребността за отърсване от нея не е секнала и не секва, независимо че съюзът между двете страни не просъществува дълго и те завършиха войната като врагове.

Само че сега победителите получиха не половин, а цяла Полша, както и цяла Източна Европа, в която систематично и безпощадно наложиха своята гледна точка. Гледна точка на противоестествен експеримент, основан върху насилие над свободния разум и инициатива. В хода на този експеримент, белязал втората половина на миналия век, беше жертван животът и вгорчена съдбата на много невинни хора. Някои бяха убивани по границите, докато се опитваха да избягат от комунистическия „рай”. Други през нощта бяха „посещавани” и отвеждани от домовете си, където никога повече не се завърнаха. Т.нар. „народен съд” даде своя зловещ и срамен принос”.

Концентрационните комунистически лагери (защото са били точно такива) бяха безапелационния инструмент за „превъзпитание” на нарочените за врагове на народа. Биха ли могли тези лагери да се окачествят като по-хуманни от нацистките? Отговорът е: биха, ако отправна гледна точка е забележката, че в комунистическите лагери не е имало газови камери. Доколко е по-хуманно да хвърлиш човешко същество – живо или полумъртво – за храна на свинете отколкото да го задушиш с газ, е друг въпрос. Въпрос на гледна точка.

Някои гледни точки може страшно да се възмущават една от друга, но като отношение към живота и свободата на другите – извънредно много да си приличат. Да са като двете страни на една монета.

Някъде прочетох следното определение за страните на монета или медал. То гласеше следното: „Всяка страна е обратна на другата.” Колкото и очевидно да е това заключение, то не отписва евентуално съответствие между тях.

Не знам коя „човеколюбива” система съответства на ези и коя на – тура. По-важно е да не им попадне човек под знака.

Убиецът от Норвегия изрази симпатия към Радован Караджич. Според него Караджич не е „масов убиец и расист”. „Заради своите усилия да освободи Сърбия от исляма винаги ще бъде смятан и запомнен като честен воин кръстоносец и европейски герой”.

Друго негово мнение гласи: "Ако след Втората световна война Европа и САЩ бяха хвърлили в затвора марксистите и бяха обявили марксистката идеология за насаждаща същата омраза, както нацизма, то ние нямаше да стигнем дотук".

Норвежкият убиец посочва руската мафия като един от източниците за снабдяване с оръжие. Ето и мнението му за това как трябва да бъде възпитавана „една модерна, културно-консервативна патриотична” младеж. Еталон за него е младежката организация в Русия „Наши” – симпатизанти на Владимир Путин.

И още: „Неработещата демокрация на масите в Европа трябва да бъде сменена с управляема форма на демокрация от рода на тази в Русия.”

Ако е управляема с дистанционно – каква демокрация е това? Такава „демокрация” изключва коректива на гражданското общество. Този индивид се е насочил натам, откъдето ние идваме. Или пък все още сме. Гледната му точка е шизофренна спрямо марксизма и производните му.

Това е тероризъм, явил се в сърцето на кротка цивилизована държава – и то от етнически норвежец. Как подобен ужас стана възможен, ранена Норвегия предстои да осмисли. А и не само тя.

Но наред с неизбежното засилване на сигурността, симптоматичен е отговорът, който норвежците излъчват - че няма да изоставят ценностите си. По-вероятно е те да не озвереят и оскотеят от подобен прецедент, нехарактерен за степента им на цивилизованост. По-вероятно е да направят всичко възможно той да бъде недопустим за в бъдеще.

В Народното събрание на България се гласува вотът на недоверие към правителството, чийто резултат беше предизвестен. Добрата новина е, че от зрителите все още не се изисква входен билет като за всяко поредно шоу, фиксиращо степента на местната „цивилизованост”.

Така че на наша почва – Show must go on. Въпрос на гледна точка.