ВАГНЕР, АНТИСЕМИТИЗЪМ И КОМУНИЗЪМ

Израелският камерен оркестър привлече вниманието на пресата в Европа и Америка със своето посещение в Берлин, където във вторник изнесе концерт с творби на Вагнер. За Израел това е историческо и по-скоро невероятно събитие, тъй като Вагнер беше издигнат на най-висок пиедестал от нацистите като изключителен антисемит.

В Израел още съществува неписана забрана за изпълнение на музикалните творби на Вагнер и намерението на оркестъра да изнесе концерт в Германия беше посрещнато на нож. Наложи се дори министърът на културата да предотврати прекратяването на финансирането на оркестъра от страна на неговите благодетели.

Оркестърът и неговото ръководство дори трябваше да се оправдават че са музиканти, а не политици и че рано или късно ще трябва да се заемат и с музиката на Вагнер, въпреки опозицията от страна на жертвите на нацизма.

Наистина Вагнер като композитор е феномен, както е и цапнат по немски в устата, когато става дума за евреи. Той още като млад намира, че еврейските композитори Майербеер и Менделсон са лишени от оригиналност, че създават сладникави или пикантни музикални творби и са неспособни да предадат дълбоките и истински чувства на човешкото сърце. Той също така намира, че «включването на еврейството в модерното общество е разрушително за германската и европейска култура. «Еврейският език – казва Вагнер – е скърцащо и пискливо гъгнене, което предизвиква инстинктивна антипатия и представлява най-разрушителния фактор за германския език и култура». За самите евреи той мисли, че са «най-безсърдечните от всички известни човешки същества, чужди и жалки всред едно общество, което те не разбират».

В 1869 година той публикува памфлет на тема евреите в музиката, обвинявайки ги в контрол върху пресата, театъра и културния живот. За него съвременният материализъм е резултат от еврейско влияние и той предвижда отстраняването му от немската култура.

Вече на възраст Вагнер е повлиян от расистката философия на френския дипломат и историк Граф де Гобино, който проповядва нуждата да се изчисти европейската цивилизация от духовната и физическа мръсотия на еврейството.

В 1881 Вагнер е вече оформен расист, който заявява: «Аз считам еврейската раса за определен враг на човечеството и всичко, което е благородно в него. Абсолютно вярно е, че евреите ни използват и аз съм може би единствения германец изправен пред юдаизма, който ни управлява».

«Евреинът – казва Вагнер – може да се откаже от маниерите си, да смени дрехите си, да се посвети на най-сериозни професии, да приема хростиянството като най-набожен, но той си остава евреин. Това се отнася и за децата и внуците му. Евреинът е дегенеративна сила, чиито намерения са да поквари света».                         

Дотук Вагнер е напълно ясен на всички. Въпросът е, че много от самите евреи са невероятни анти-семити, както например немския поет Хайнрих Хайне, известен с особено злостните си изяви срещу евреите.

В Америка такива като него се наричат  “self-hating jews”, тоест евреи, които мразят други евреи. Въпросът обаче става още по-сложен когато прибавим и намерението на Израел да пробутва идеята че всеки, който критикува Израел, е антисемит. Дискутира се дори и това кой трябва ДА ИМА ПРАВО да критикува държавата на евреите.

Въпросът е доста неуместен, понеже на много известни в миналото евреи принадлежат най-омразническите мнения спрямо евреите. Един от тях е и комунистическият идеолог Карл Маркс, издигнат като полубог и заместител на християнството, чиито мнения за евреите съвпадат по много точки с тези на Вагнер. В творбата си «Еврейският въпрос» например той пише, че «общественото освобождение на евреите е освобождение на обществото от юдаизма». Или: «За да стане човешко същество като нас, евреинът трябва първо да престане да бъде евреин. Евреите «– казва Маркс – «олицетворяват най-голямото зло в търговията и превръщат изкуството в стока».

Тъй като става дума за Карл Маркс, когото комунистическата простащина намираше за нужно да цензурира, преди да бъде пуснат в обръщение за масите, трябва да обърнем и малко внимание към отношението на самите комунисти към евреите. Както никъде другаде, в Русия този проблем е най-болезнен, преди всичко защото комунистическият преврат през октомври 1917 година беше осъществен преди всичко с огромната помощ на руските евреи. Зад руските имена на Троцки, Свердлов, Каменев, Зиновиев, Урицки и много други трудно може да се разбере, че те са евреи. На огромната роля на тия хора в царска Русия по време на революцията, в последвалата  я гражданска война, масовия апокалиптичен глад и революционния терор Солженицин е посветил цял том. Книгата му е преведена на български – похвално постижение на българската преводна литература. Тя обаче още не е преведена на английски, очевидно поради крайната чувствителност и експлозивност на темата , както и от определено негативното отношение на евреите към такъв вид творби.

Лицемерното отношение на комунизма към еврейството и към държавата Израел е продължавало през цялото време на съществуване на тази идеология. Тази обърканост продължава и сега, когато пребоядисаният комунизъм търси подкрепа в Христос, чийто еврейски произход е неудобна тема, така както беше неудобна и за нацизма.

Далече негладко минава и самото противоречиво отношение на Израел към тези проблеми, за което най-красноречиво се изказва португалския писател, нобелист и комунист  Жозе Сарамаго: «Опиянени от месианската си мечта за Велик Израел като крайна мечта на експанзионистките мечти на най-радикалния ционизъм; заразени от чудовищната и вкоренена «убеденост», че в тоя катастрофален и абсурден свят съществуват хора избрани от бога и че, като последствие, всички техни действия на маниакален психически и патологичен расизъм са оправдани; приели идеята, че всяко нанесено страдание, сегашно и бъдещо, на всички хора и особено на паленстинците, ще бъде нищо в сравнение с това, което те са изстрадали в холокоста, евреите постоянно разкървяват раните си за да ги поддържат неизлечими, като в същото време размахват това в очите на света като знаме».