Яне по-равен от равните

“Ред, законност и справедливост” се сподоби със свой представител в ЦИК. Нека припомним: това беше основния мотив Яне Янев да си сглоби парламентарна група, използвайки за целта всички депутатски отломки, готови да осребрят идеала си и да продадат политическата си чест.

            Прочее избранникът също не е негов. Става дума за проф. Михаил Констгантинов, който беше една от двете кандидатури на ОДС. От което излиза, че ренегатите от ОДС и представителството в ЦИК вървят в пакет – като вземеш първите, получаваш като бонус и техния представител.

            Проф. Константинов очевидно не вижда нищо нередно в тази малка промяна на субекта, чийто политически представител се явява. Според него “ЦИК не е партиен орган". Да, не е. Но се формира от партийни номинации. Нямам никакво основание да се съмняваме в неговите добри намерения; напротив, убеден съм, че ще си върши честно и съвестно работата – но той като че ли не си дава сметка какво ще означава да бъде избраникът на РЗС в предстоящите парламентарни избори. Такава камара от папчици и донесения ще му се стовари на главата, че ще се чуди откъде му е дошла.

            Според видния математик и доаейн от всички ЦИК-ове на прехода причината за смяната на неговото представителство се дължи на намалелия брой депутати в парламентарната група на ОДС. На същото мнение впрочем са и президентът Първанов, и тройната коалиция.

            Странно – защото, както подчертава Йордан Бакалов, шеф на тази парламентарна група, при формирането на ЦИК за евровота тя се е състояла от 11 души – и сега се състои пак от толкова. На какво основание в единия случай се приема, че може да има двама представители в ЦИК, а в другия не, е въпрос без възможни рационални обяснения.

            Още по-голям абсурд е обаче самото решение Яне Янев да има свой представител в ЦИК. Абсурд: защото чрез него се изкривяват избирателно именно регламентите, които трябва да гарантират равен старт на политическите субекти на изборите – а с това и основното право в една демократична държава: правото на гражданите да избират свободно и равноправно своите представители. Точно това право бе изкривено с гласуването на осемпроцентов праг за коалиции и с въвеждането на псевдо-мажоритарни кандидати.

            Сега се прави следващата стъпка в същата посока. С логиката на свинете от “Животинска ферма” на Оруел: “Всички животни са равни, но някои са по-равни от равните”. В случая с РЗС става дума за партия, която не се е явявала на избори, но е формирала своя парламентарна група след изборите. Яне Янев не се е явил от нейно име при предишния вот – а е избран като народен представител от коалицията ОДС, в която участва като представител на НС-БЗНС. Регламентирането на РЗС като равнопоставена с ОДС в случая е акт, който стимулира политическото ренегатство и предизборното сноване на “прелетни” депутати.

            Дори да забравим за този абсурд, няма как да се отмине обстоятелството, че Яне Янев не е единственият в тази позиция и с тези претенции. Няма обяснение защо той получава свой представител в ЦИК – и съответно в избирателните комисии на всички нива, а БНД не. И партията, и парламентарната група на БНД са формирани далеч преди тези на Яне – като при това разполагат и с повече места в НС от него – и въпреки това той има право на представителство, а те не. Къде са прочее разликите между двете формации, въз основа на които едната е предпочетена пред другата?

             Има ги – цели три на брой. Първата от тях е генетична. Двете партии имат различен генезис. Депутатите от сегашната ПГ на БНД бяха напъдени от НДСВ, защото се противопоставиха на продължаващото участие на царската партия в тройната коалиция. Яне пък бе напъден от ОДС заради купуване на гласове. Повечето негови депутати пък напуснаха парламентарната група на ОДС в изпълнение на съвсем конкретна политическа поръчка: да провалят синята коалиция. Известен е дори прекия възложител: Христо Бисеров & CO.

            Втората е в заслугите към управляващите. БНД намали техния парламентарен потенциал. Яне се превърна в тяхно момче за мръсни поръчки – и им направи най-голямата предизборна услуга, която можеше да бъде направена.

            Третата е в политическата перспектива. БСП и ДПС нямат нужда от БНД в следващия парламент.  Нямат нужда и от НДСВ. Имат нужда обаче от РЗС – ако въпреки всичките си мерзости Яне Янев успее да влезе в парламента. Неговото наличие там би било шанс за втори мандат на тройната коалиция – с леко променен състав – и за продължаващата агония на България.

            От тази гледна точка мястото, извоювано в ЦИК пряко всякаква логика, цивилизовани правила и морални принципи, не е нелогично. То е просто награда – за добре свършената мръсна работа. И намек, че и за в бъдеще ще прибягват към неговите услуги. Ти си от нашите – му казват чрез това решение управляващите. Вземи да се почерпиш и помни, че пак ще ни потрябваш.

            Всичките му приказки за това как щял да вкара сегашните министри в затвора и как щял да управлява заедно с Бойко Борисов са толкова верни, колкото размахваните повсевместно папчици с компромати – като например този, според който отвличанията са дело на покойници.  Тяхната функция е идентична с трелите от бъзовата свирчица, с която ловецът примамва дивите патици да кацнат край неговото мюре.