Бели южноафрикански фермери мечтаят за нов живот в Грузия

Иракли Метревели, Франс прес

Далеч от родната си Южна Африка, от расовото напрежение и аграрната реформа, започнала след края на апартейда, фермерът Пийт Кемп иска да започне нов живот в Грузия - кавказка страна, която разчита на приноса на тези опитни земеделци.

"Преселих се в Грузия, тъй като тук виждам големи възможности, климатът е приятен, почвата - плодородна, а и има добър пазар", обяснява 67-годишният мъж, по произход бур, който вече учи грузински и смята да приеме православното християнство.

"Дойдох в Грузия, за да бъда грузинец", добавя той, уточнявайки, че скоро при него ще пристигне и семейството му.

Кемп е първият от десет бели южноафрикански фермери, установили се наскоро в тази бивша съветска република, където след разпадането на СССР селскостопанският отрасъл е в упадък.

Южноафрканецът бил привлечен от финансовите възможности тук, но най-вече искал да избяга от насилието и от аграрната реформа в родината си.

С рухването на апартейда в началото на 90-те години правителството поде политика на преразпределение на земите, 87 процента от които дотогава бяха собственост на бялото малцинство.

Тази политика предизвика недоволството на бялото население, към което се числят бурите - потомци на онези холандскоезични пионери, които започнали да се преселват в Южна Африка през 17-ти век - и се стигна до избухването на насилие.

"Опитахме се да защитим правата си, но загубихме тази война", казва Кемп.

Кемп продал фермата си в провинция Мпумаланга, получил грузинско гражданство, а през март тази година и 700 хектара земя в село Сартичала в Източна Грузия, където оттогава отглежда царевица и пшеница.

С този нов проект "в аграрния отрасъл в Грузия ще бъдат направени значителни капиталовложения", казва държавният министър по въпросите на диаспората Мирза Давитая, който отговаря за него.

Южноафриканските фермери "ще дойдат със своята вещина и познания, със своя опит и технологии", допълва той.

За привличането на тези опитни фермери бе създаден дори интернет сайт - www.boiers.ge - и Давитая е много оптимистично настроен, смятайки, че десетимата вече пристигнали са само началото на дълга поредица.

Тази инициатива обаче не се приема еднозначно от всички. Местните хора в Сартичала смятат, че правителството би трябвало да обърне внимание преди всичко на тях.

"Нямам нищо против бурите, но нашето правителство би трябвало да се грижи най-напред за собствените си граждани. Грузинските села, грузинското земеделие и грузинските селяни са пренебрегвани от години", казва един от тях - Тенго Пааташвили.

В момента Грузия внася близо 80 процента от хранителните си продукти, което се отразява сериозно на инфлацията.

Преди разпадането на Съветския съюз земеделието било изключително добре развито в страната, известна по онова време с цитрусите, лозята, орехите и чая си. В последните седем години обаче, делът на обработваните земи е намалял с 43 процента.

След като през 1991 г. година страната става независима, земеделските кооперации са раздробени на дребни приватизирани парцели, в резултат на което се стига до нерентабилно земеделие на оцеляването.

Грузия има реален потенциал да стане износител на селскостопански продукти: плодове, зеленчуци, месо и добитък", заявява специалистът Давид Шервашидзе.

(БТА)