Лицензи, дарителства и други неща

Силвия Белева

Това, че президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба, не е новина. Доколкото новина може да бъде пилето във фризера, което ще сготвиш вдругиден – след като го размразиш.

Новина е реакцията на вицепремиера и министър на вътрешните работи по повод отнемането лиценза на „Лукойл”. В сряда на заседание на правителството той заявил, че подобни акции „трябва да се обсъждат предварително” и че проблемът трябва да се разреши бързо. Най-вероятно – с благоприятен за компанията изход.

Дали това е свързано с дарителство за МВР – може само да се предполага. Но е ясна позицията на министъра, че даренията за ведомството му няма да се прекратят, а само ще се ограничат. Но защо да се ограничават, ако няма нищо нередно. Защо да не продължат както досега? Оправдание ли е, че в момента държавата не може да обезпечи допълнителни средства? И какво е численото съответствие на МВР с министерствата в страните от ЕС според броя на населението?

Остава открит въпросът не се ли радват дарителите на по-благосклонно отношение, в случай че нарушат правилата за движение. И дали дарителството не е придобиване на своеобразна индулгенция за изкупване на евентуални пътни грехове. Ако е така, ще е жалко.

Преди да предизвика катастрофата, и Максим Стависки е бил спрян от полицаи. Пуснали са го да продължи, след като са го разпознали. Вярно е, че това се случи при друго правителство и съответно – при друг министър. Но каква е гаранцията, че нещо подобно няма да се случи и сега. Или, че не се е случвало – макар и без трагичен изход.

Дали ще е заради дарение или заради това, че си известен и разпознаваем – основание ли е това правилата да не са в сила за теб?

По повод евентуални протести заради отнемането на лиценза на „Лукойл” премиерът Борисов дава следния пример: „Ако всички, които са карали с превишена скорост, решат да стачкуват, ще отменим ли законите за превишение на скоростта?”.

Уместна забележка, която обаче не е в съзвучие с решението за парк Пирин.

Въпросът е кога се спазва последователно законът и кога се променя в удобство на нарушителите. Като казвам „последователно” – имам предвид – трайно и неотстъпно. Не за моментна снимка.