ИЗРАЕЛ, ХОЛОКОСТА И АНТИСЕМИТИЗМА

Николай Флоров

1992, интервю с Ноам Чомски

За тези, които не познават Чомски, уикипедията на български покрива обстойно цялата дейност на този изключителен американски евреин. Огромна дейност и творчество. Статията не е преведена за да паникира българските еврейчета, които във всяка критика към Израел виждат холокост. Напротив, Чомски дава много повод за мислене за всички българи, лишени от възможността да формират своето лично мнение за събитията в света по време на комунизма. Да се надяваме, че никой повече няма да посегне на свободата на избор и свободата на словото на българите, така както стана за цял половин век в една омразна и античовешка тоталитарна система, чиито последствия са осезателни и днес и за чиито ужаси имат огромен принос евреите. Като допълнителна информация много бих препоръчал книгата на Норман Финкелщайн “TheHolocaustindustry”

Волтер: «Не споделям изобщо това, което казвате, но съм готов да умра за правото ви да го кажете».

..................................................................................

Въпрос: Вашата книга «Съдбовният триъгълник» обръща специално внимание на Средния изток и аз бих искал да чуя вашата позиция за възможни две държави като решение на палестинския проблем.

Чомски: Единственото реалистично политическо решение засега, което би задоволило правото за самоопределение на двете национални групи (евреи и палестинци) е създаването на палестинска държава. Всички знаят, че това трябва да стане – Израел в границите си от преди 1967 и палестинска държава на Западния бряг и Газа, както и връщането на Голанските височини на Сирия, или каквото и да е друго разбирателство. Както казвам, не е най-доброто решение, но е най-реалистичното. Поддържа го по-голямата част от света; поддържа го Европа, Съветския съюз, както и необвързаните държави и главните арабски страни, включително и организацията на ПЛО. Поддържа го и Америка, и то с две трети от анкетираните.

Срещу това решение са някои арабски страни, част от ПЛО, Либия и най-главно САЩ и Израел. Последните двама са абсолютно срещу такова решение – за тях палестинците могат да идат в Сирия, Йордания или където и да е, но не и там където са сега под израелска окупация.

Предложения през годините е имало няколко пъти: едно в 1971 от египетския президент Садат, друго от Сирия, Йордания и Египет в 1976, Подкрепено и от Съветска Русия и целия останал свят. Израел обаче го отхвърли безапелационно, дори и бойкотира сесията на ООН. Не само това, но и в изблик на гняв бомбардира Ливан, сякаш за да им каже: «Ще пречукаме всеки, който се опита да пробута тоя проект»! Подкрепени от САЩ, разбира се. Това фактически означава положение на перманентна конфронтация. Да оставим това какво означава всичко това за палестинците, което е очевидно ужасно. Това според мен води до саморазрушението на Израел, до неговия икономически провал и морална деградация, тъй като не можеш да имаш постоянна военна конфронтация без в края на краищата да загубиш. Това постоянно води света към ядрена война.

Въпрос: По отношение на палестинците вие споменахте расизъм. В каква степен евреите-ашкенази са възприели расистки практики по германски образец не само срещу арабите, но и срещу сефардските евреи? Как точно да се гледа на това?

Чомски: Не бих казал че това е точно по примера на германците.

Въпрос: По примера на европейците?

Чомски: Да. Това е част от европейската култура, тоест да гледаш расистки на третия свят, включително и към евреите. Не е изненада, че евреите по този начин са научили това от европейците. Това безспорно съществува днес в Израел. Според мен тия неща могат да бъдат преодолени в състояние на мир. Това, което не може да се преодолее, е антиарабският расизъм, понеже това изисква подчиняването на победени и завладени хора, което води до расизъм. Ако си стъпил на някого на врата, ти ще го мразиш, понеже това е единствения начин да оправдаеш това, което правиш, така че подчинение автоматично води до расизъм, а това не може да се преодолее. По този начин единственифят расизъм, който може днес да бъде гневно изразен, е антиарабският расизъм. По вестниците няма повече карикатури на негри, но има на араби.

Въпрос: Не е ли обаче любопитно, че те използват старите еврейски стереотипи: пълните с пари джобове, брадите, кривите носове?

Чомски: Забелязал съм, и то много често, че карикатурите и комиксите са много подобни на тези в нацистката преса за евреите, много подобни.

Въпрос: Какво значение има холокоста в тоя смисъл? Манипулиран ли е холокостът от държавата Израел, за да пробутва интересите си?

Чомски: Манипулиран е много съзнателно. Искам да кажа, че холокост е имало, но че те го манипулират. Всъщност имаше един много консервативен, но много честен ционистки водач на име Нахем Голдман, президент на Световната ционистка организация, който към своя край беше намразен точно защото беше прекалено честен. Те дори не изпратиха делегация на погребението му, въпреки че той беше един от основателите на еврейската държава. Та той някъде към 1982 заяви, че е светотатство да се използва холокостът като оправдание за репресии срещу други хора. Той говореше за нещо съвсем реално, тоест използването на може би най-ужасните жестокости, за да се оправдаят репресиите срещу други хора. Това е наистина гнусна манипулация.

Въпрос: Това безпокои ли ви?

Чомски: Това е наистина гнусно. За много хора това е дълбоко неморално, но повечето се страхуват да кажат нещо за това. Нахем Голдман беше един от малкото, които можеха да кажат нещо и затова го мразеха. Всеки, който се опита да каже нещо, ще бъде подложен на много ефикасна клеветническа кампания – нещо, от което дори и комунистите биха останали с отворена уста.

Въпрос: Често ви обвиняват, че вашата позиция по отношение на холокоста и дали той е реален е позиция на агностик.

Чомски: Моят агностицизъм е публикуван много пъти. Още преди години аз описах холокоста като най-невероятния изблик на безумие в човешката история, и то до такава степен, че ние снижаваме самите себе си дори само за това, че трябва да го обсъждаме. Тия изявления и много други обаче са неуместни, понеже те са част от сталинистки методи да се заглушат критиците на свещената земя Израел. Те просто ви засипват с лъжи и чакат част от тая кал да ви оплеска –банални методи, използвани от партиите на сталинизма и от нацизма, както и от израелците.

Въпрос: В САЩ има огромна поддръжка на Израел, поне от някои кръгове. Но има също така и силен антисемитизъм. Бихте ли казали нещо по този повод?

Чомски: За последните тридесет години има радикални промени. Без съмнение антисемитизъм съществува, но днес той е сравним, по мое мнение, с други такива предразсъдъци. Не мисля че е нещо повече от антииталианизъм или антиирландски расизъм, а това е значителна промяна за последното поколение – нещо, което аз самият съм изпитал.

Освен това еврейската общност се промени – сега тя е значителна, не в брой, а като част от привилегированите групи във всички области на обществото, професионални, политически и икономически. Не е както антисемитският стереотип – тази общност не притежава корпорациите, но е много влиятелна, специално в идеологическата сфера с много писатели, редактори и т.н., а това оказва ефект.

Освен това аз мисля, че промените дойдоха след 1967. Тогава Израел спечели драматична военна победа и фактически размаза арабския свят, което му спечели уважение. Много американци, специално привилегировани американци, обичат насилието и искат да са на страната на човека с револвера, та ето ти тук един силен и жесток Израел, който смачкал враговете си и демонстрирал, че е доминиращата военна сила в Средния изток и е поставил тия новаци където им е мястото. Това беше особено драматично събитие, понеже в 1967 САЩ имаха само незначителни успехи във войната в Индокитай. Трябва да си спомним, че елитните кръгове в САЩ, включително либералните, поддържаха изцяло войната във Виетнам и бяха доста разтревожени от неспособността на САЩ да я спечели. И ето тук, виждате ли, се появява Израел и им показва как се прави със съответния символичен ефект. От тогава той беше представян, с известно право, като Спарта в Средния изток, като военно-развито и технически напреднало общество. Това е, което ни харесва. Освен това Израел стана стратегическа придобивка за САЩ и това е една от причините защо САЩ поддържа военната конфронтация в района, тоест да е убеден, че има сигурен и надежден съюзник, който ще прави каквото ние искаме, като например да поддържа геноцида в Гватемала или каквото и да е там. А това увеличава уважението към Израел и заедно с това намалява антисемитизма.

Въпрос: Вие обаче посочихте, че докато интересите на САЩ са защитени, Израел ще е фаворит, но в момента когато тези интереси...

Чомски: Точно така, ще свърши. Нещо повече, антисемитизмът ще се засили. Освен на морална основа, това е доста уязвимо съюзничество на тактическа основа...

Въпрос: Е, а тогава какво ще стане с моралния ангажимент, загрижеността за справедливост в израелската държава и други такива? Те ще бъдат ли изхвърлени през прозореца?

Чомски: Няма загриженост за справедливост и никога не е имало. Държавите нямат загриженост за справедливост. Държавите не действат на морална основа.

Въпрос: Освен на реторична?

Чомски: На реторична база те всички са морални, но не и в действителност. Държавата е инструмент на сила и насилие и това е вярно за всички държави – те действат в интерес на групите, които ги доминират. От време на време те пускат по някоя и друга реторична фраза, но това си е част от международните отношения. Американските либерални кръгове например след 1967 са мобилизирани почти на фанатично ниво да помагат на Израел и са неизменно срещу политическо решение на проблема. Те поддържат възвеличаването на Израел. Те използват влиянието си в медиите срещу всеки, който се противопоставя на израелската политика на конфронтация, използвайки клевети, ограничаване на свободата на словото и т.н. За Израел това е разрушително и там постоянно наричат това «сталинизъм» от страна на еврейската общност в САЩ. Това обаче не е само от еврейската общност, а от целия интелектуален елит в САЩ.

Въпрос: Едуард Саид посочи, че по отношение на дискусионно ниво в Израел има много по-голям плурализъм отколкото в САЩ.

Чомски: В това няма никакво съмнение.

Превел от английски със съкращения: Николай Флоров