„Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.” – Дон Кихот
Свободата е състояние на духа, а не осигурена възможност за достъп до „шпеков салам” (предмети, стоки, услуги или информация дори).
Свободата е състояние на духа, което се изразява в следното:
- способност да не пречиш на другите, защото да пречиш на хората около теб означава да се опитваш да отнемашот тяхната свобода, а човек който не уважава свободата на другите - не може да бъде свободен;
- способност да помагаш, да вършиш благодеяния и милости (както казва Дон Кихот), без да накараш другите да се чувстват задължени да ти се отплатят;
- способност да се „бронираш” срещу злобата на други хора - т.е. способност да не изпитваш страх от това, че някой идиот може да ти навреди, защото този вид страх ни прави податливи на манипулиране, а манипулираният човек е зависим т.е. несвободен; (Тази способност е много трудна за постигане! Нещо повече – нито държавната върхушка, особено българската, нито който и да било, по никакъв начин не се опитва да подкрепя стремежа за неутрализиране на злобата. Точно обратното – политическата олигархия, особено българската се крепи чрез поддържането на достатъчен брой манипулирани хора. В България страхът, че някой може да ти навреди се е превърнал в параноя. Тази параноя е една от основните причини за обществената деградация, на която сме свидетели)
- способност да не изпитваш никога злоба, защото злобата принизява духа и ни прави зависими от желанието да навредим на някого на всяка цена.
(пример: „Аз на него – мамицата му…!” е израз на такава зависимост);
- и не на последно място – способност да разграничаваш важното от дребното, защото дребнавостта (задълбаването в несъществените проблеми) ни отдалечава от свободния дух. Човек трябва да бъде „широко скроен”, за да е свободен.
Един старец в забутано село, който няма дори телевизор и телефон, може да бъде хиляди пъти по-свободен от един тийнейджър в столицата, обграден от всевъзможни електронно-комуникационни „дивайси”.Въпреки това, особено в днешните технократични и прагматични времена, свободата е не само духовна категория. В своето неизчерпаемо многообразие свободата включва и правото на лично благосъстояние и свободата да се печелят пари.
Филмът „Изкуплението Шоушенк” - освен заради другите си качества, е хубав и заради това, че показва как човек може и трябва да се чувства свободен, дори и поставен в условията на най-отвратителния затвор, който можете да си представите. В сцената на покрива, когато в жегата няколко затворника работят по ремонта му, главният герой – Анди (също работещ затворник) успява да издейства от надзирателите по бира за приятелите си. Докато останалите си почиват пиейки бирата, Анди седи облегнат на един варел, поставил ръцете си върху свитите си колене, гледа приятелите си с лека усмивка и в очите му, а и на цялото му лице е изписано точно това, което аз наричам Свобода.