Резил по германски – ние и норвежката трагедия

Улф Пощардт

Животът е пълен със съблазни. Признак на зрелост е да им се изплъзваш елегантно. Едни го правят от морални съображения, други – заради добрия стил. Тези дни част от германския истаблишмънт ни демонстрира обаче колко лесно може да се орезилиш. Става дума за изводите от варварския акт в Осло и на остров Утоя. И тъй като кошмарното деяние се случи тъкмо по време на политическата ваканция, иначе пренебрегваните политици от втория ред, видяха своя шанс да надигнат глас с искания за драстични мерки след трагедията със 77-те жертви.

Говорителят по вътрешните работи на парламентарната група на ХДС ритуално настоя да се наложи на телефонните оператори съхраняването на комуникационните данни на абонатите. Зелената Клаудия Рот поиска от правителството да засили борбата си с „десните сили“. Социалдемократката Андреа Налес повтори старото си предложение за забрана на партията НПГ (Национал демократическа партия на Германия), друг експерт на Зелените се провикна за по-строг закон за оръжията, но черешката на тортата набучи не кой да е, а специалистът по кръчмарските лозунги – шефът на социалдемократите Зигмар Габриел. За него виновният за норвежката трагедия е безспорно ясен: Тило Сарацин.

С малки изключения германската политическа класа се представя в тези дни като калпав ансамбъл от актьори, които крякат толкова по-гласовито, колкото по-глупави, лесни за разобличаване и безвкусни са политическите им заключения. И всичко това пред факта на убийството на десетки млади хора … Този фарс потвърждава новогерманската склонност към аутизъм, недостига на емпатия, който прозира и при външнополитически решения – от Гърция до Либия. Какъв контраст между прозрачните маневри и политически боричкания пред лицето на катастрофата, между тевтонските крясъци и гълчене и цивилизоваността на норвежкия народ и на неговите лидери.

Социалдемократическия министър-президент на Норвегия се присъедини към емоциите на своите сънародници и обедини страната – от младите социалисти до кралския двор. Така тази малка държава, попаднала внезапно във фокуса на световното внимание, се показа от своята най-добра страна: като зряла демокрация с либерално общество, което няма да позволи на никого и на нищо да ограничи неговата свободолюбивост.

Какъв късмет, че едва ли някой се интересува от германския дебат между политици, експерти и т.н. интелектуалци. Да, когато става дума за това да се употреби за свои цели убийството на безпомощни деца дори интелектуалците не се гнусят да поучастват. На дневен ред е опитът да се наложи отново табу върху дебата за исляма и то точно върху онези теми, по които животът донесе на левите миграционни фантасти особено болезнени поражения.

Цел на всички тези атаки е не само вестник „Die Welt“, но специално нашият автор Хенрик М. Бродер, който в присъщия му полемичен и свободомислещ дух както само малцина публицисти в Германия показва на просветеното общество някои неприятни истини за него. Като провокатор той почти не признава табута и си налага драстичен тон дори тогава, когато би му било по-лесно да се гушне в скута на официалния медиен мейнстрийм. Той заостря карикатурно и хиперболизира в духа и в служба на Просвещението. Нещо, което е осезаемо и очевидно за всеки читатели и слушател.

Който бърка това с някакво „разпалване на омраза“ действа в интерес на собственото самоуспокоение. Който съзнателно злепоставя Бродер и скалъпва някаква връзка между неговия анархистки хумор и борбен хуманизъм с масово убийство, извършено от личностно увреден атентатор, опростява света схематично на черно и бяло и се самовъздига на високоморален трон, за да направлява оттам обществения дебат.

Който се опитва, спекулирайки с десетките убити, да забрани всеки критичен към исляма дебат или да го снабди априори с етикета „дяснорадикален“, вреди на интереса на секуларните мюсюлмани. За да се еманципират и да си извоюват права сред своите общности те се нуждаят преди всичко от широка публична подкрепа. Сегашното ниво на дискусията и моментът на разгарянето й са срамни. Надигащата се истерия и нетолерантност не говорят никак добре за състоянието на нашето общество и ни карат да предполагаме, че подобно безумно деяние като това в Осло и Утоя би предизвикало у нас съвършено други реакции от тези, които виждаме в Норвегия.

От тук особената сила, с която прозвучаха в Германия непривичните за нас слова на норвежкия премиер Йенс Щолтенберг. Пред бездната на ужасната катастрофа той заяви, че страната му ще реагира на това деяние с още по-голяма откритост и хуманност. Декларацията му е истинско предизвикателство и провокация за афектирания германски дискурс. Няма да е никак лошо, ако се поспрем и размислим на спокойствие. С умереност и трезвост. Поуките биха ни били в кърпа вързани.

* Улф Пошардт (род. 1967 г.) е сред известните германски публицисти. Зам. главен редактор на вестникарската група „Die Welt“, автор на книги за лайф стайл, културология и социална психология.

(Превод на Милен Радев)

От: http://de-zorata.de/blog