Коруби, винцоци и солени води

   Ех, Еди,Еди, високий Човеко! Не ми се учкурясвай на скапаняшкото чувство за хумор, подир един месец непияти, непушати и лочейки солена вода и подир трясната туба червено! Дърто и щуро насита нямат! Нито поправка.

     Нали ти бях предложил да си разменяме разни /не-/ и сериозни каламбурясали, предизвикателни и нам си кви други фразеологии, та да извадим въгърчивия парадокс на времето си за развлекателност и промишлювение на читателя и роба, свикнал до немайкъде с чалгаджийския комформизъм. Не съм вям дали съм се изразил правилно. Кажи пак какво мислиш? И какво русло да се търсим, ако изобщо си требе?

    Чета ти антрефилетата и се чудом чудя отде намираш такава сила да подчиниш себето на един денонощен ритъм да бидеш трибун без почивка! Аз си майнаросвам стреса от всичкото с пясък, тухли и киреч, с градински дизайнерства и с на необръщане на внимание на подстихващите се душа и дух. Гледам навремени как се изменя лицето ми на бърз каданс къмто спаружване. Не особо лукави мисли ми се въртят с наближението на шестдесетте под громола на физическите болежки. То не е пораженство, ама си е наподобение. Хубото е, че йощ мога да се смея на контролираната си деградация. Мъдрост не иде, идат други тесли и ми личат в стихарствата.

     Но млъкни Ламя, лошото е напреди!

     Прегръдка и восхита!

     Цецо.

            Ламьо, душо Дионисиева,

            Разбирам много добре намека с корубата на оная, дето и Ахил не може да я надбяга, и иронията къмто видиотяването мое, дето не си гледам дъртите кокали, ами съм тръгнал света да оправям с един мижав писец и нищо отгоре. Ама то е както при теб пиението на солената вода: смучеш, смучеш и накрая проклетисаш воздържанието, фърлиш власеницата и зацоцаш винцока.

            Прочее - и ази опитах со солената, ама и при мен се оказа ден до пладне; не само че немедлено прегреших с всичко, с което може да прегрешава чиляк, ами и пак затурих орфейниченето и нагазих во дивотията на публицистиката.

            Питаш ме как да намерим начин вместо да се покалугерим, да се покаламбурим над себе си и да поироничим болежките свои. Ами че ето как: ще отворя в сайта си един раздел "Диалози с ламята". И както си лафим, тъй и ще го пълним с нашите лафове, да останат за идущите подире ни, та да ни се чудят на акъла. Нещо като епистоларно есе, хроника и позорище сущевременно.

            Та прочее с твоя лют укор и глума с оная, дето крепи света, и тоя мой отговор се начева сесия първа от същото. Само нема да ми вадиш душата, че от три месеца насам ме бори логореята и ставам преди първи петли - да изливам черни горести върху невинната бяла хартия.

            Жив бъди!

            Дон Кихот де Рударци