Приемането на законопроекта за повишаване тавана на държавния дълг на САЩ - коментари в западния печат

 Приемането на законопроекта за повишаване тавана на държавния дълг на САЩ и съкращаване на бюджетния дефицит е основна тема в западния печат.

   Сенатът на САЩ одобри вчера плана за повишаване на тавана на  дълга и съкращаване на правителствените разходи, с което сложи край на двупартийното противопоставяне, заплашващо да предизвика  дефолт (изпадане в неплатежоспособност) и да дестабилизра световната икономика, пише вестник "Вашингтон пост".

   Ден след гласуването в Камарата на представителите, Сенатът одобри законопроекта със 74 гласа "за" и 26 "против". Президентът Барак Обама подписа споразумението и отправи официално искане към Конгреса за вдигане на тавана на дълга от над сегашните 14,3 трилиона долара, с което предостави на държавната хазна допълнителни 400 милиарда долара.

   След като кризата бе преодоляна, Обама и лидерите в Конгреса  бързо насочиха вниманието си към следващия фронт във войната за  федералния бюджет: нова законодателна комисия, чиято задача ще бъде да разработи подробен план за контролиране на правителствения дълг. Двупартийната комисия вероятно ще се изправи пред същото идеологическо разделение, което предизвика задънена улица в дебата за държавния дълг. Според британския вестник "Индипендънт", тя ще трябва да приеме съкращения в размер на 1,5 трилиона долара за десет години. Комисията, която ще включва по шестима представители от всяка партия, ще трябва да направи препоръки до края на ноември. Лидери от Републиканската партия намекнаха, че комисията не трябва да включа привърженици на увеличаването на данъците, с което подсказаха на демократите, че трябва да предприемат твърд курс срещу съкращения в социалните помощи и здравни програми като Медикеър, пише "Вашингтон пост".

   Чуждестранни инвеститори и икономически анализатори определят по-нататъшните действия като жизнено важни за възстановяване на финансовата репутация на САЩ.

   Откъде ще дойдат оспорваните бюджетни съкращения засега остава неясно, пише "Индипендънт".

   След като едва успя да се спаси от дефолта вчера, смирена Америка пое курс към нови мерки за икономии, без да се знае кои разходи ще се съкратят и дали ще успее да избегне спадането на кредитния си рейтинг.

   "Това можеше да бъде напълно избегнато", заяви Обама и изтъкна, че едно нефункциониращо правителство е неприемливо за гласоподавателите. "Не трябва да се стига до риск от дефолт и икономическа катастрофа, за да си свършат политиците работата," каза още Обама. Въпреки това той даде основа за нови сблъсъци, като обеща че вторият кръг от съкращенията на разходите ще включва увеличаването и на някои данъци. Демократите и Обама отново ще настояват за повишаване на данъци, за да се увеличат приходите и да се намали дефицита. Тази цел вероятно отново ще срещне яростната съпротива на Републиканците под влиянието на анти-данъчното крило на Чаеното парти.

   "Америка не може да балансира бюджета на гърба на хората, които понесоха главния удар от тази рецесия. Всеки ще трябва да има своя принос в този процес. Ще се боря за това в следващата фаза на този процес.", изтъкна американският президент.

   "Резултатът е добър, но това, което трябваше да се направи, за да се стигне до тук, е печално", заяви вчера министърът на финансите Тимъти Гайтнър, пише френският вестник"Фигаро". Вчерашният спектакъл във Вашингтон нанесе много поражения върху доверието на инвеститорите в американската икономика, изтъкна той за телевизия Ей Би Си.

 Барак Обама се опита да възвърне репутацията си след продължителната криза с дълга и да умиротвори демократите, които се почувстваха предадени от споразумението за увеличаване на тавана, отбелязва вестник "Гардиън". Президентът, който утре (днес, 4.08 - бел.ред.) навършва 50 години, ще се изправи пред трудна кандидат-президентска битка следващата година. Той трябва не само да спечели отново разочарованите демократи, но и да ги накара масово да гласуват за него като през 2008 г.

   Избирателите ще дадат присъдата си за разединеното правителство догодина, но отсега е ясно, че в дневния ред на 112-та партийна конференция ще доминират продължителни спорове за приоритетните разходи и регулирането, както по външно и вътрешно-политически проблеми, отбелязва вестник "Ню Йорк таймс". (БТА)