БУНТЪТ НА ПАЛАТКИТЕ – ЕДИНСТВЕНИЯ ШАНС НА ИЗРАЕЛ ЗА ЛИБЕРАЛНА ДЪРЖАВА

Николай Флоров

Превод на статията на Рон Лешем, публикувана в израелския вестник «Хаарец» от първи август, 2011

Добрите новини са, че тези дни са наистина исторически. Бяхме сигурни, че сме се отказали от страната си без борба и че нямахме глас. Ние обаче се борим и още вярваме, че има шанс за промяна.

Без съмнение, Близкият изток е много по-близък, отколкото си представяхме: един търговец, който подпали себе си в Тунис, привлече хиляди на улиците в Израел. Ние сме по пътя на революцията.

Не, ние не демонстрираме срещу несправедливостите към други хора, не сме се изправили заедно със социалните работници, учителите, докторите, малцинствата или други групи в неравностойно положение, борещи се за основни права. Но тежестта на данъците и цените нараснаха с десетки проценти и това ни предизвиква да заявим нашите искания.

Вдигнахме глас да ни позволят да живем, и то в най-егоистичния смисъл на думата. Само за един миг ние отново станахме общност и опитахме силата на солидарността, на нашите общи интереси.

В близкото бъдеще е възможно да постигнем значителни реални победи. В идващите години можем да се превърнем в свръхконсуматори и нашите премиери ще осъзнаят, че кръвта ни също може да кипне, когато някой я смуче.

Няма да успеем, ако не заявим ясно нашия протест в защита на стойностите: държава на социалното благоденствие с човешки права и свободи, творчество и инициатива, срещу неграмотността, срещу реакционната религия, срещу бизнеса - смучещ милиарди от всички ни, срещу тъмните сделки, срещу неравноправието.

Ние не вдигаме глас за популистки икономически мерки, които да заплашат икономическата стабилност. Ние искаме дълбоки промени в най-важните за нас области. На нас ни е писнало да носим на гърба си безделници и налудничави месии, писнало ни е да служим в запаса, да плащаме данъци и да ни прецакват. Писнало ни е от нашите безсрамни парламентарни законодатели, които се плашат от малцинствата.

В тази страна, която е разделена между кастата на просветлените и потъналите в мрак, първите трябва да започнат отново да водят и да бъдат слушани. Ако се страхуваме да кажем тия неща, то ние вече сме загубили.

Ако това усилие, което изпълни с протест улиците, пропадне, няма да има друг опит и революцията на палатките ще стане лебедовата песен на либералната държава. Сега е времето да приканим всички тези – Нетаняху, Барак, Либерман, Ишаи: махайте се. Това са последните ни думи – махайте се.

.................................................

Драги български читателю, не бързайте да се впечатлявате от този изблик на революционен плам у някои израелци. Това, според ВВС, са представители на средната класа в тази страна, чиито неадекватни доходи се нуждаят от съответните корекции, за да носят бремето си на основен производител и консуматор. След не много време ще видите как революцията на палатките ще угасне, задоволена малко или много в съответните податки от властта.

За българския заспал консуматор ползата от това събитие е, че докато не се научи да си защитава интересите, Бойковци, Гоце Първановци, Любен Гоцевци и Румен Петковци ще го яхат до дупка. Не си си поискал – няма и да получиш. Искането е борба, а в демократичната държава тя не трябва да спира никога. Ако от евреите не вземете пример – от кого?