ДоброжелателТози текст беше взет от форума на в. "Дневник" - което е обяснението защо въпреки принципите на "Свободата" е публикуван с никнейм. По мое мнение си струва да бъде прочетен - като трябва да призная, че самият аз не винаги съм успявал да се придържам към формулираните в него разумни принципи.
Е.С.
1. Не злословяй против друг синьо-десен; никога при никакви обстоятелства. Спомни си фразата на Рейган: “A republican shall not criticize another republican” (Републиканец не трябва да критикува друг републиканец).
2. Не злословяй против никого, за който си гласувал в миналото. Ако съжаляваш за избора си на предишни избори, обвинявай себе си. Но, по-добре вместо да обвиняваш себе си, просто не злословяй.
3. Когато рейтингът на сините започне да спада или след току-що загубени избори, не изпадай в паника и не търси на всяка цена виновници - особено виновници сред своите. Някои избори е естествено да се загубят: има цикли, умора в избирателя и т.н., неща, които не могат винаги да се контролират. Преглътни бързо загубата и мисли как да спечелиш следващите избори. В такъв тежък момент може да помогне поговорката “Мълчанието е злато”. Ако не харесваш Царя (който се опита да въведе тази поговорка в политиката), спомни си за дългото мълчание на Костов след изборите в 2001 г. По добре “мълчание”, отколкото “гневни обвинения насочени към своите”. Политическият канибализъм (след спадане на рейтинга или след загубени избори) е най-голямата слабост на синьо-десните.
4. Опитай се да генерираш поне ведъж седмично една дясна идея, различна от “анти-БКП, анти-БСП, анти-ДС, анти-КГБ, анти-ДСП, анти-тройната коалиция и анти-корупцията”. Не казвам да изоставяш тези - нека да ги наречем “класически синьо-десни идеи”. Но първо, само с тях избори не се печелят (има доста млади избиратели без спомени за комунизма…). И освен това, преокупацията на синьо-десните с БСП и ДС прави синьо-десните прекалено уязвими и зависими - именно от БСП и ДС (и бесепарите умело използуват това). Ако тази “божа заповед” не те вдъхновява особено, доста вероятно е ти да не си всъщност истински десен. Стани незабавно такъв ! От антикомунист може да се стане десен - с малко повече усилие и най-вече с по-малко личностни клюки: кой кога, какво и защо е казал, кой какъв е и за какъв се представя, кой какъв е и за какво се мисли… и т.н. (за примери - един поглед на този форум е достатъчен…)
5. Не преувеличавай ! Научи се да избираш по-точно думите си, подкрепи тезата си с факти и не използувай хиперболи ! Средно-статистическият избирател не обича преувеличения. Изпозуването на повече епитети и прилагателни няма да те направи “по-десен”. Когато приятелски критикуваш свой “син-брат-сестра” или когато яростно критикуваш политическия си опонент, говори не на тях, а на “средния центриски избирател”. Не е важно твоите сини събратя да те харесат. Не е дори важно ти самият да се харесваш. Важното е да спечелиш повече “заблудени души”. Същото правило се отнася и до този форум: Случаен читател на този форум (който вероятно се чуди за кого да гласува) трябва да може да си каже: “Брей, тези хора много ми харесват, само те могат да оправят България, на следващите избори ще гласувам за тях”. Използвай форума като “показна витрина” за синьо-десни идеи и синьо-десни хора - не за взаимни престрелки, от които няма никаква полза.
6. Когато БСП направи нещо “дясно” (в икономиката, НАТО, американските бази и т.н.), не пропускай да я похвалиш публично. Много важно е да го направиш без забавяне и да повтаряш хвалбата многократно “до втръсване”. Ако го направиш с известна доза преувеличение и хумор, още по-добре. (Това е рядък случай, когато преувеличението е не само допустимо, но и желателно). Въвеждането на “плоския данък” предлагаше една прекрасна (уви, неизползувана) възможност. Няма нещо, което разединява, изпокарва и всява подозрение сред различните фракции в БСП по-ефикасно от “хвалбата идващи отдясно по спесифичен десен въпрос”. Царят прави точно това в тройната коалиция. Ако не ти харесва примера с Царя (защото не харесваш Царя или не харесваш или дори не си чувал за “плоския данък”), огледай се за други подобни примери в България или на Запад (има колкото щеш). Не се безпокой, че сините ти братята и сестри ще те “изядат жив”. Заповед 1 и Заповед 2, ако се спазват, ще те предпазят от линчуване. Не е ли време да напуснем “Синята детска градина” ?
7. Не обвинявай никого (син, тъмно син, жълт или червен) в корупция без грижливо събрани факти. Но първо се научи да различаваш “фактите” от “псевдо-фактите” (в смисъл на закона). Съдебната система е затрупана с предостатъчно псевдо-факти. Ако наистина имаш факти, които смяташ, че уличават някого в корупция и тези факти са достатъчно силни за завеждане на дело (с реален шанс за присъда) или поне за започване на разследване (с реален шанс за завеждане на дело), дай ги на прокурор, полицай, на медиите или на народния си представител (научи името му). После продължи да събираш факти и пак ги дай. Впрочем, къде мога да прочета изборната антикорупционна програмата на синьо-десните ?
8. Опитай се да повярваш (и на теория, и практика) в “Презумпцията за Невинност” и изисквай и от другите същото. Това се отнася най-вече за случаите, когато си искренно убеден, че ти си прав и съдът е сгрешил (което често се случва не само в България). При корупционни и всякакви други съдебни афери не бързай да обявяваш своята присъда преди издаване на официалната присъда; остави на съда да си свърши работата (колкото може, толкова). Няма съдебна система (в Европа, Америка, никъде), която може да функционира нормално в общество, където не вярват искренно в презумпцията за невинност…
9. Не третирай любимата си партия като “частен социален клуб” - място, където да срещаш хора от своя социален и културен кръг. Партиите не са (и не трябва да бъдат) елитарно място за богоизбраници. Ако имаш силно желание за елитарен частен клуб (където да не стъпва “мутра”), организирай си такъв, да речем, като разшириш кръга на политическите си приятели. Но в никакъв случай не се опитвай да намесваш този “клуб” в политиката или (не дай боже) да го превръщаш в още една “супер-нова-супер-некорумпирана-супер-дясна партия”.
10. Ако имаш по-високо образование или научни титли, бъди особено внимателен. На средно-статистическия избирател хората с висше образование му напомнят “отличника-зубрач от училище”. Изкушението да намесиш научния метод в политиката е голямо. Но освен ако си специалист по “психология на избирателя в епохата на Прехода” (или нещо подобно), квалификацията ти най-вероятно е неприложима към политическа ситуация, в която се намираме. Опасността да ти мине през главата мисълта, че “избирателят е глупав” е реална. За съжаление няма повече време за учене, писане на домашни и преоткриване на “колелото”; до изборите остават само няколко месеца!!! По-добре следвай горните (прости за следване) “десет божи заповеди” и запази образованието и културата си за професията си и за времето, когато спечелим изборите.