„Лукойл“ ке падне- за две стотинки…А АЕЦ „Белене“ ке стане ли?

В навечерието на освобождението из българските земи бродел призракът на надеждата: „Туркия ке падне“, мълвели осъзнаващите се българи! Тя не паднала съвсем, но България все пак се въздигнала. Трябвало обаче най-напред българите ( макар и една шепа народ) да се надигнат на обреченото на погром Априлско въстание, което предизвикало Цариградската конференция на тогавашните велики европейски сили в края на 1876 г., дала ултиматум на „Туркия“ да даде права права и свободи на християните си, както и мандат на Русия да действа с военна сила при отказ да го направи. Така и сторила освободителката с европейския мандат, а след това се сбъднал заветът на Левски ( който никой тук не споменава в официалните речи, въпреки системната злоупотреба с авторитета на Апостола от дребните човечета, които се имат за „държавници“) „който ни освободи,той ще ни зароби“- не веднага, а постепенно, както питон засмуква жертвата си.

Тази пролет самоосъзнаващи се българи (почти) вдигнаха обречено въстание срещу монополизма на руската „Лукойл“. Тя отвърна с подигравки в медиите. Но (почти) въстанието не остана без последици. Мълвата, че „Лукойл ке падне“ достигна до ушите на вечните ни освободители. Както пише в днешната руска преса, българите ( разбирай, правителството) просто копираха руския опит в притискането на „Лукойл“ да свали цените. И ги свалиха: с цели няколко стотинки, можем да констатирме вече!

Онова, което руската преса спестява, е доколко освобождението от високите цени (около процент и и половина, да не е малко!) е станало с помощта на освободителите от Москва. Но за тази цел си имаме говорител. Министър-председателят Борисов най-напред съобщи, че ръководството на „Лукойл“ е било уведомено за предстоящото отнемане на лиценза. Самите руснаци не потвърдиха. Днес, в интервю за Нова телевизия, премиерът отново взе думата от името на руснаците като съобщи, че шефът на „Лукойл“ Алекперов му се е извинил за грешката руската компания да забави изпълнението на закона по отношение на изискваните от него инсталация. Отново от руска страна мълчат.

Дали винаги мълчанието означава потвърждение? Спомням си, че когато министър Петър Димитров бомбастично се похвали как сме се били борили като лъвове за един подобен процент в договарянето с руснаците на тежки енергийни преговори в нощта на 18-ти срещу 19-ти януари 2008 г., неговият колега Христенко, част от делегацията на Путин, го зашлеви имперски безцеремонно с изявления пред руски журналисти, че руската страна не е направила и крачка назад във въпросните преговори. Да си знае мястото Димитров ( досущ, както Сталин е гълчал българския си едноименен слуга).

(За)сега руснаците мълчат и оставят Бойко Борисов да говори от тяхно име. Ако искаха, щяха да постъпят като Христенко. Но май не искат. Което показва, че става дума за една голяма, добре съгласувана международна пиар акция, чиято крайна цел ще стане ясна едва след като се изясни срещу какво е разменено руското (крайно нетипично) мълчание. Дано да не се окаже българското шумно съгласие за основния руски приоритет в шахматната партия, в която изтеглят в отбрана офицера Златев ( може и рокада да са предвидили), за да доведат до така желаното „реми“ при една размяна в стил „кон за кокошка“: „Лукойл“ да падне ( с около две стотинки), но АЕЦ „Белене“ да стане!

От: http://ivo.bg/