Нямало било криза...

Спомняте ли си как съвсем, ама съвсем доскоро управляващите един през друг ни обяснаваха, че криза в България няма – няма и да има. Само преди дни шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров твърдеше пред RE-TV, че предвидените в бюджета буфери са достатъчни, за да поемат всякакви негативни ефекти.

            Преди него Станишев пък ни даваше като пример за финансова стабилност на развитите европейски страни – да се поучели от нас как да се справят с кризата – и покрай скандала около Мургина обясняваше статуса на Орешарски като свещена крава с неговата икономическа гениалност, която ни спасявала от всякакви негативни външни влияния.

            Още по-преди пък се обяснаваше, че нас кризата въобще ще ни отмине, защото сме нямали развито инвестиционно банкиране. И прочее такива нахакани, бодряшки, хипнотизирани от светлото бъдеще лафове, с чиято помощ управляващите си играеха с кризата на популярната във Филиповци и Коньовица игра “тука има, тука нема”.

            Криза обаче има – и тя е вече тук. Поне такова е заключението от мисията на Международния валутен фонд в България. Няма да има икономически ръст, както ни обещаваше Орешарски. Напротив – ще има спад – от около 3,5% според заключенията на експертите. Възловото понятие при формулирането на заключенията за дереджето на страната ни се изразява с думите “изключително тежък икономически шок”.

            Причините? Основният фактор за разцвета на българската икономика не е родната индустрия – след безславния фалит на социалистическата икономика такава почти нямаме. Основният фактор са външните инвестиции, стимулирани от присъединяването ни към ЕС, евтината работна ръка и средищното ни географско разположение, което прави България стратегически привлекателно място за инфраструктирни проекти, търговия и изнасяне на производствени мощности от развитите страни.

            И именно спада на тези инвестиции е най-точния показател за размерите на кризата, която изживяваме. А там нещата са наистина катастрофални. От октомври до април постъпленията от външни инвестиции са били само 800 милиона евро. За сравнение: през предходните пет месеца сумата е била 6.1 милиарда евро.

            Анализът на фонда сочи и ред други негативни фактори, доказващи, че българската икономика вече се свива. Износът е намалял с 27 %, а потребителското търсене – с 32%.  В сравнение с миналата година производството е с 23% по-ниско, а поръчките за нашите предприятия – с 35%.

            Най-драматична обаче си остава ситуацията с външното финансиране – според прогнозите на фонда чуждестранни инвестиции ще намалеят с 58 процента в сравнение с 2008, и със 75 процента в сравнение с 2007 година. Пак според тези прогнози нефинансовият бизнес-сектор е силно задлъжнял – и не може да разчита нито на вътрешни, нито на външни кредити. Следователно перспективата е: свиване на производства, уволнение на работници, неизбежни фалити.

            Толкоз по отношение на българското икономическо чудо: този анализ – и особено данните, на които се позовава, зачеркват с дебела боя наивния балкански мит за българското икономическо чудо. Което очевидно никак няма да попречи на БСП и компания да използват същия този мит с предизборни цели, като претоплят отколешните си хвалби.

            Без значение, че лъжат – ами че те го правят непрекъснато. И без значение за това, че драматичното оттегляне на чуждите капитали от България едва ли се дължи само на кризата. Несъмнено не малка заслуга имат и управленското безхаберие, ииздигането на корупцията в ранг на държавна политика, и липсата на правосъдие, и вилнеещата организрана престъпност, и навика на държавата да си пъха носа в частния бизнес.

            Можем само да направим един вече неизбежен извод от тези и много други данни за ефектите от кризата плюс управленския провал, на който сме свидетели. Ако тези същите продължат да ни управляват още един мандат, няма да бъдем вече част от Европейския съюз. Ще бъдем неговото гето. Образно казано – ако си представим Европа като София, можем да видим себе си като Филиповци.