В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА НАДЕЖДА

Крум Славов

II. “Никой не може да ограби свободния ти избор.”

Епиктет

На посветените в тайните на шахмата е известно съществуването на рядко срещаната позиция цугцванг: този, чийто е редът да играе, трябва да мести, но какъвто и ход да направи, губи – било фигура, било играта. (Това обаче се случва обикновено при доста голяма разлика в класите на двамата противници.)

Предвиждайки правилно, че твърде скоро – въпрос на някоя и друга година – Системата ще изпадне в положение на цугцванг най-вече по отношение на икономическия шахмат (който неизбежно е придружен със силен политически резонанс), а това предопределя доста неприятна развръзка в ендшпила, експертите от Ведомството на злото разработват генералния план с кодово название „Клин”.

Според неофициални сведения българският вариант носи донякъде многозначителното име „Домино”. Без да се впускам в словесни тълкувания и гадаене за подробностите (да се надяваме, че все някога ще ги научим), явно става дума за конспиративно вклиняване на доверени лица в средите на дисидентстващата повече или по-малко активно интелигенция, по възможност на предни позиции, които в определен момент (например непосредствено след съответния дворцов преврат, приет като сигнал за широка рекламна кампания на процеса на демократизация, предназначена главно за външнополитическа консумация) да се включат в ръководния състав на опозиционното движение, партия или коалиция. Много важен е подборът на „хората с домино”, внедрени в опозиционните кръгове – от тях зависи крайният успех на мащабната далекобойна операция, преследваща оцеляването, с известни жертви, на крепителите на Системата както по върховете, така и на по-ниските нива – т.нар. номенклатура; оцеляване на всяка цена – за едни физическо, за други икономическо, за трети дори политическо.

Задачата не е никак елементарна и лесна за изпълнение. Налице обаче е изключително благоприятно обстоятелство: близо половинвековно потискане на демокрацията, на плурализма, на човешките права и свободи; сериозна ерозия на общуването и морала, чудовищно избуяване на егоизма, мнителността, безскрупулността и корупцията; налице е непозната досега, бих я нарекъл комунистическа алиенация, която заедно с обилно насаждания страх обезсили обществото, прерязвайки корените на всякаква гражданска съпротива и опозиция. Липсва връзката със старите партии, няма ги популярните политици-демократи, хората дори не се познават помежду си. (За нас, българите, положението е още по-тежко – ние нямаме своята 1953-та, нито 1956-а, 1968-а, 1970-а или 1980-а, отсъства елементарната консолидация и опознаване сред инакомислещите – основателен страх от доносници! – а това са зародишите на бъдещата опозиция. Двете години – 1988 и 1989 – се оказаха абсолютно недостатъчни за ферментация на „дисидентските” дружества, клубове и движения, за отсяване на плявата и утаяване на мътилката. Прекъснатите естествени духовни комуникации в обществото за повече от четири десетилетия бяха фатални – продължителното робство трудно ражда свободни люде, способни да тръгнат към бързото ликвидиране на антихуманната Система, която ги е отгледала.)

Ето защо законспирирането на човека с домино след 1984 г. в отделните соцстрани става относително по един и същ начин, но с различен последващ ефект върху жизнеността и струкурата на опозиционните организации. Тук решаваща дума има както спецификата на страната и географското й положение, така и моментната политическа обстановка в света. Травмираният от афганистанската рана Съветски съюз беше неспособен да реагира „адекватно”, когато на места събитията излязоха извън рамките на „клина” и на практика развитието на процесите стана неконтролируемо. Може би защото Експертите бяха подценили донякъде ролята на Улицата, на огромните маси потискано гражданство, чиято волеизява се оказа заредена с неподозирана енергия. Тя изненада политиците не само на Изток, но и на Запад. Спомнете си, че през есента на 1989 г. не само Горбачов, но и редица западни ръководители смятаха за възможно обединяването на ГДР и ФРГ не по-рано от края на века. Какво се получи? Икономическото сливане на изкуствено разделената страна стана още в началото на миналото лято, а на 3 октомври 1990 г. в Европа отново имаше една държава Германия. „Клинът”, или както и да се казва немският му вариант, не се задейства там, въпреки оперативното подменяне на Хонекер и приближените му с „неопетнени” номенклатурни имена (впоследствие и те жертвани на свой ред, но пак несполучливо) – промяната на комунистическата върхушка в Източна Германия не спаси нито Системата, нито ГДР, независимо от отчаяните опити да я превърне в демократифризирано и все още самостоятелно географско понятие...

Почти джентълменското оттегляне на унгарските комунисти от властта стана гаранция за може би най-културната смяна на Системата и управлението, но не гарантира потулването и размиването на въпроса за вината и виновниците. Последвалите свободни избори отредиха на компартията полагащите й се 10-15 опозиционни процента в новия парламент и с това политическата страница в Унгария бе обърната. Останаха икономическите проблеми.

ІІІ. „Знай подходящия момент.”

Питак

„Клинът” не успя и в Чехословакия. В кулминационните мигове на денонощните улични прояви нито Хавел, нито кой и да е от лидерите на Форума не призова хилядите от Вацлавския площад да си отидат спокойно вкъщи и да нанкат – така, както се получи у нас на 18 ноември, после на 14 декември 1989 г. А и не само тогава. И въпреки че в Чехословакия далеч не всичко върви гладко, Системата и нейните сценаристи нямат никакви шансове – там компартията закономерно се провали на последните парламентарни избори и не е в състояние да попречи на нормалното политическо и икономическо развитие на страната.

В общи линии това, което стана в ГДР, Унгария и Чехословакия (Полша е по-специален случай, но в много отношения тя бе учителят и примерът в борбата за демокрация) през есента на 1989-а, бе най-сполучливо характеризирано от президента Хавел: нежна революция. Тя няма нищо общо с революциите от 1789-а или 1917-а, нито с кървавата румънска Коледа от 1989-а, но и нищо общо с Горбачовата „перестройка”,пет и половина години след която Системата в Съветската империя е непокътната. И още нещо – „нежната революция” е вън от сценария на „клина”, тя не се задоволява само с преустройство (тоест с рокадо и някои неизбежни тактически жертви в редиците на властимащите, гарнирани с умерена либерализация на обществото), а отива по-нататък, към категоричната смяна на Системата и отстраняването на компартията от власт.

И тъкмо това прави тази революция нежелана и твърде опасна в очите на българските комсоциалисти. Тяхното безпокойство се засили особено през лятото на 1990 г., когато попарената от изборния неуспех опозиция отново повдигна градуса на общественото недоволство, чийто израз станаха двете окупационни студентски стачки и Градът на истината. Исканията на студентите и жителите на Града явно „прекрачваха” сценария на „доминото” и приемаха очертанията на „нежна революция”. Последва провокационното подпалване на Партийния дом и месец по-късно – 39-и конгрес на преименувалата се компартия, в чиято политическа платформа (на стр.13) заляга дословно следното:”Българската социалистическа партия преценява опитите за пренасяне и прилагане у нас на сценариите на „нежна революция” като политическа авантюра и смята за свое висше задължение пред народа да предупреди...че такива опити могат да доведат страната до гражданска война. Партията ще направи всичко, за да се избегне тази трагична „алтернатива” в съвременното политическо развитие на страната.” След което идва категоричното заключение: „Мирният преход е възможен и той трябва да бъде осъществен.”

ІV. „Не злоупотребявай с доверието на тези, които са ти се доверили.”

Талес Милетски

Нещо повече, този „преход” беше наложен у нас не без съучастието на опозицията, поне на парламентарната й част. Съзнателно или не, тя реши, че доминираният от комунистите парламент ще запретне ръкави и пъргаво ще заработи над разграждането на тоталитарните структури, приемайки необходимите за смяна на Системата закони. Какво лекомислие и политическа наивност, за които днес плащаме скъпо и прескъпо! Кой здравомислещ ще гласува за собственото си самоубийство? Нима още в началото не беше ясно, че целта на мнозивството във ВНС е да спъва именно неговата конструктивна работа, да печели време, необходимо за извършване на социалистическата конверсия – трансформиране на политическата власт на комунистите в икономическа, което на свой ред би осигурило и политическото оцеляване на номенклатурата (и по върха, и по места).

Алтернативата „нежна революция” действително е трагична, но единствено за комунистическата Система и за облагодетелстваните от нея. От подтекста на посочения по-горе цитат ясно личи, че ако у нас се тръгне по пътя на „нежната революция”, БСП ще направи всичко, което е по силите й, за да предизвика граждански хаос и безредици (а както показва цялата й история, тя добре умее това) – нищо, че там, където опозицията и народът извършиха въпросната „революция”, нито имаше гражданска война, нито безредиците и хаосът бяха по-големи от нашите. Напротив, значително по-експедитивно се пристъпи към почистване на авгиевите обори на тоталитаризма и това улесни потеглянето на тези страни към голямото семейство на европейската демократична общност...

Тъжно е да се констатира, но в България „клинът” (или „доминото”) определено сполучи. Поне засега. Или поне през изминалата година и половина, а възможно е и занапред – кой би се ангажирал у нас с каквато и да е прогноза? Във всеки случай, убеден съм, че лидерите на нашата опозиция дължат на своите привърженици и избиратели отговорите на няколко въпроса:

- Кой стои в дъното на компромиса от Националната кръгла маса за датата на изборите през миналата година – пределно ясно бе, че месец юни е много рано, липсата на време, на структура и най-вече на средства предрешава загубата на СДС?

- Кое обстоятелство накара лидерите на СДС да признаят доказано компрометираните парламентарни избори за „общо взето” свободни, демократични и честни? Кой и защо възпря гражданите, които на 10 срещу 11 юни 1990 г. настояваха за непризнаване на изборите, за анулиране на резултатите от тях и за насрочване на нови избори през есента?

- Кой внуши на КС на СДС да се дистанцира първоначало от двете окупационни студентски стачки и от Града на истината? И въобще да се отдръпне до известна степен от спонтанните улични прояви през лятото и есента на миналата година (а сега отново да ги търси, но вече със съмнителен успех?)

- Кому бе изгодно (освен на БСП-БКП) злополучната говорилня, наречена Велико народно събрания, да продължава близо година безплодните си и станали вече досадни представления? Що за илюзии, че доминиран от комунисти парламент ще заработи срещу Системата и ще гласува пълноценни, а не осакатени закони, които да положат основите на демократичното общество и на пазарната икономика у нас?

Само откровеният и почтен отговор би могъл да възвърне доверието на голяма част от онези, които пълнеха площадите на синята опозиция и чиито надежди за по-добър живот и просперитет тук са свързани единствено с парламент, който би гарантирал радикални политически и икономически промени. И дано това стане колкото се може по-скоро, преди и последният избирател на СДС да е стегнал куфарите и да отнесе мечтите и вярата си зад граница.

Дано!

От: в."ВЕК 21", бр.27, 3-9 юли 1991 г.

В ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА НАДЕЖДА - 2