БУЗЛУДЖА И ИНТЕРНАЦИОНАЛЪТ

Николай Флоров

И така, цяла Бузлуджа, покрита от «банда негодници» (по думите на господин Станишев) стои права и пее Интернационала – химн на всички социалисти, комунисти, анархисти и социал-демократи. Поне да бяха вдигнали нагоре юмруци, така както се пее химна. Или може би вече ги е страх!

Социалистите в Европейския парламент пеят «Интернационала», защото не мислят, че са победили, защото още се борят. Те са още там, въпреки че Сталин ги мразеше и ги наричаше «социал-фашисти» и натискаше германските комунисти да гласуват за Хитлер, но не и за тях. Затова когато от конгресната зала на БСП или от Бузлуджа екне «Интернационала», аз се обърквам още от първия ред:

«На крак, о парии презрени...» БеСеПарите се чувстват парии? И то презрени? Определението на парий е «изгнаник», « човек изхвърлен от обществото, без класова принадлежност». «Наистина, викам си, ако си мислиш че си такъв, ще се чувстваш презрян». Това без съмнение беше нещо наистина свежо и ново: БСП в категорията на презрените и унижените!

Вторият ред изобщо не улесни нещата: «На крак, о, роби на труда!» – кои са тези «роби на труда»: може би Станишев, юнакът що бозал цели 25 години, или Първанов, стария-млад милионер и ченге, или Р.Овч.? А може би презряната Татяна Дончева в трудово съревнование с Емилия Масларова? Не, по-скоро това са трудолюбивите ДеСари, в социалистическо съревнование за усъвършенстване на личното наблюдение над вражеския елемент в обществото. А може би това са техните охранители – момчета ячки и готови на всичко за охраняваните от тях презрени парии на партията? И защо от висотата на Бузлуджа никой не говори за трудовите хора, за пролетариата и земеделците? Дали пък не защото половината от делегатите са вече милионери, от трибуната обръщението към тълпата беше « Мили хора»?

Чета по-нататък:

«Нека без милост, без пощада

да сринем старий, гнилий строй!...»

Тук вече съм пиле в кълчища – нали вече сринаха «старий, гнилий строй» веднъж в 1944 и още веднъж в 1989? Кой от двата е по-гнил не се казва. «Дали пък не им харесва просто да сриват?» - си мисля.

По-нататък следва нещо много любопитно:

«Крадецът плячката не връща,

ни властелинът свойта власт...»

Е, тук са малко половинчати – властта връщат малко по малко, но не и плячката. А каква плячка беше това – цялата държавна хазна на софра: курорти, хотели, гори, земи, фабрики и заводи, оръжейния бизнес, митниците, наркотиците – всичко, до което се е докопала партията на «унижените и презрените»! Или според оценката на главния презрян парий – Станишев: «Банда негодници, които се ръфат взаимно...»

Звучи като небесно откровение, нали, особено след 50-годишен монопол над истината!

А ето и едно още по-любопитно късче от Интернационала:

«Държавата ни угнетява –

законите са против нас...»

Как точно ги угнетява държавата е нещо като енигма, след като презрените парии на БСП бяха на власт за четири години? Или защо законите са против тях след като те правеха законите? А най-интересни са последните две строфи:

«...богати днес управляват,

беднякът няма равен глас.»

С други думи – крадецът вика «Дръжте крадеца!»

С една дума, ако пееш такива песни на конгреса си или на Бузлуджа, значи че се идентифицираш с текста им, или както казва българския фолклор: «На крив к..р и козината му пречи!» И макар че всички познават бабаитлъка им, и макар че сега дават мило и драго да минат за човеколюбиви миролюбци, за мен си остава загадка припева:

«Бой последен е този,

дружно вси да вървим,

с Интернационала

света да обновим!»

Ето тоя «бой последен» ме безспокои, защото те обичат тоя речник: партията никога не греши, завинаги вярна, вечна дружба, непобедима армия, винаги права, единна, непоклатима, гореща признателност, дълбока благодарност... Та и тоя «бой последен»... Не е зле да ги държим под око, нали, и най-добре на 0.1 процент популярност – в конкуренция с педерасите за всеки привърженик.

И така, цяла Бузлуджа, пълна с банда негодници, стои права и пее...