ВТОРАТА РАФИНЕРИЯ

Николай Флоров

При първата среща на посланика на САЩ господин Уорлик с Бойко Борисов един български журналист попита посланика дали не се меси прекалено много в енергийната политика на България. Въпросът щеше да има смисъл само ако същият журналист зададеше същия въпрос и на руския посланик. Такъв случай не е известен в българската журналистика, тъй като се предполага, че такива въпроси може да задава само свободен журналист. Въпросът към господин Уорлик е бил явно сготвен в десарската кухня на президента или на някой подобен на него търтей.

Разбира се, господин журналисте, че посланикът се меси в политиката на България! Разбира се, че САЩ трябва много повече да се месят в енергийната политика на България, както и в енергийната политика на президента-ченге. Изобщо западните дипломати не би трябвало да скромничат с такива представители на властта в България като нейния президент и нейния премиер. Защо ли? Защото България има нужда от външна помощ. Защото каквито и усилия да прави България, тя е далече от отърваване от гадната хватка на руския окупатор, независимо от желанията й, независимо от членството й в НАТО и независимо от членството й в ЕС.

Ситуацията, приятели, е абсурдна: един кагебист от руските степи диктува на компаниите си на кого да продават, колко да продават и на каква цена да продават. Неговият посланик в София – човек , навяващ по-скоро асоциации на украински шопар, отколкото (поне за театър) на представителен екземпляр на нацията си, дори притежава две жилища в България, незнайно как придобити и незнайно с чия благословия. Ако не от друго, тоя човек би трябвало от кумова срама да си затваря устата и да не дава мнения за паметника на окупацията, цопнат в центъра на София като волска фъшкия. Но той дава мнения, и то често без да го питат. Ние и днес дори не знаем каква е политиката на неговата страна към частната собственост, където - за разлика от България, закони за това няма.

Една от характеристиките на българския президент-ченге е неговото красноречиво мълчание. Българите са свикнали да изнемогват с това мълчание за цели два мандата, когато нацията много пъти е очаквала от него мнение, насока или позиция. По това мълчание ние със сигурност можем да заключим, че когато стане въпрос за Русия и той мълчи, значи всичко за него върви по мед и масло. А когато е ставало дума за мнението му за Америка или за нейния посланик, той е бил винаги реактивен на минутата със светкавични забележки - чужди посланици да се въздържат от коментари по енергийната политика на «суверенна» България.

Не бих се заел с такива разсъждения, ако отдолу не прозираше така релефно комунистическата природа на тоя президент. Той шикалкави за всичко: за енергийните проекти, за НАТО, за сегашното правителство, за десарските дипломати, за миналото си. Енергийният въпрос обаче като нищо друго отразява нуждата от свободен избор и свободен пазар. Тук се сблъсква далечно подлата стратегия на десарските плановици в София за продължение на съветското присъствие в страната с родилните мъки на българските мечти за накакъв що-годе европейски живот, далече от лошия мирис на руснащината. Президентският търтей и неговите десари усещат – не, те знаят много добре, че ако изпуснат Русия, техният край е дошъл. Оттам идва и финансовата им увереност, и гаранциите на новото КГБ за тяхното бъдеще. Оттам идва и тяхната наглост да спъват на всяка крачка европеизацията на България. За двадесет години те не намериха начин – не, те не искаха да върнат ограбените архиви на страната. Напротив, тихо и постепенно те се мъчат да натрапват русификация в България по всички възможни направления.

Втората рафинерия, колкото и елементарно да звучи, може да се окаже крайъгълния камък за българската независимост. Като представител на страната си посланик Уорлик не прави нищо друго, освен да помага на американския бизнес в неговите инвестиции в България. Америка е това, което е, защото конкуренцията е била едно от нейните най-силни качества. Ако българските бесепари и десари се страхуват от американския предприемачески дух, то е защото се страхуват и от свободата.