"Росатом" предлага да бъдат вдигнати от океанското дъно две ядрени подводници

БТА

Преди поредната годишнина от потъването на руската ядрена подводница "Курск" през август 2000 г. на данъкоплатците в Русия бе връчена нова сметка. Първият зам.-генерален директор на корпорацията "Росатом" Иван Каменских публично постави въпроса да бъдат извадени две атомни подводници от дъното на арктическите морета, пише руският в. "Росийская газета".

Каменских говорил на международна конференция по проблемите на Арктика, състояла се на борда на руския атомен ледоразбивач "Ямал" по време на плаване по Северния морски път.

В най-скоро време - още през 2012 г., трябва да се реши дали да бъдат вдигнати или окончателно погребани подводницата Б-159, потънала в Баренцово море през 2003 г. и авариралата К-27, съзнателно потопена през 1982 г. край архипелага Нова земя, заявил експертът.

Твърди се, че още на 6 август въпросът е бил повдигнат на заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация в Ненецкия автономен окръг, пише официозът.

Съдбата на тези потенциално опасни обекти трябва да бъде решена, "за да се гарантира благоприятното екологично състояние на Баренцово и Карско море", отбелязал Каменских.

Двете атомни субмарини не са единствените, пораждащи подобни проблеми. От средата на 20-и век, когато подводните флотилии започнаха да получават ядрени оръжия и плавателни съдове, след аварии и катастрофи на океанското дъно са се озовали 8 атомни подводници и една дизелово-електрическа с ядрено оръжие.

Гигантското налягане и ударите в дъното неизбежно разрушават корпуса, затрудняват или правят невъзможно вдигането им, посочва вестникът.

В материала се описват няколко подобни случая с подводници на Съветския съюз, Русия и САЩ. Край Нова земя са потопени и 14 реактори от други подводници, шест от които заредени с ядрено гориво, също и реактори от ледоразбивача "Ленин" в аварийно състояние, информира всекидневникът.

Хидрографски кораби проверяват "отвреме навреме" съответните зони, измерват радиационния фон и засега не съобщават особено тревожни данни. Никой обаче не се наема да предскаже какво ще стане утре. Затова предложението на Иван Каменских може да се посрещне добре не само в ядрения сектор и сред военните. Това е един от редките случаи, когато се очаква подкрепа дори от еколозите, макар че те по принцип недолюбват всичко атомно, допълва "Росийская газета".

(БТА)