Медалчето на Путин събира прах

Стари тръби, нови тръби, руска собственост, българска собственост, меморандуми, споразумения, национални интереси, просто интереси, потоци, централи, зависимости, независимости… Сигурно ви е омръзнало от тези думи в последните дни. И от доволните физиономии на тези, които повтарят като мантра израза „защитихме националните интереси“. Всички са победители. Руската преса поздравява Медведев и Путин, че са постигнали своето. Българската преса хвали Първанов и Станишев, че са се държали мъжки. Идилична пасторална картинка.

Целият този шум ни зарази с комсомолски патос и пропуснахме да видим нещастието в едно конкретно академично лице. Какво ли прави ректорът на Великотърновския университет? Човекът толкова се постара, дори се престара и накрая – нищо. Толкова се стара да запази в тайна номинацията на Владимир Путин за Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет. Толкова се стара да оправдава това свое решение, въпреки неспазването на правилника. Толкова се стара да неглижира недоволните преподаватели, които се осмелиха да попитат „Защо“.

Сега подготвеното медалче стои някъде в шкафовете на университета и събира прах. Предварително написаната реч на ректора е скрита в някоя папка. Само секретарката на ректора и домакинката на университета да не съжаляват, че отидоха на фризьор специално заради Путин. Все пак, идва Първи май – тогава ще дефилират. Тази история обаче не е чак толкова минорна. Ректорът може да си запази медалчето и речта и да не губи надежда. Защото предстои поредната първа копка на АЕЦ „Белене“. Да се готви Стопанската академия в Свищов.

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/