Комплотът срещу СДС

Часове след като Върховния касационен съд отмени решението на СГС, с което се отказваше регистрация на новото ръководство на синята партия и – уви – върна казуса за преразглеждане от друг съдебен състав, беше направен наистина безпрецедентен опит за преврат от страна на завераджиите срещу Синята коалиция: бившият син лидер Пламен Юруков и неговата дясна ръка – бившия главен секретар Пламен Радонов. С пълномощно на Юруков, който благодарение на поръчковото решение на съда все още се води в регистрите като председател на партията, Радонов внесе в ЦИК документите за нейната регистрация – за самостоятелно явяване на изборите за европарламент.

            Този акт бе осъществен пряко волята на членовете на СДС, показали с директен вот кой е лидер на партията; пряко волята на сините избиратели, чиито избирателни нагласи много ясно показват, че предпочитат десницата да бъде обединена. Бе осъществен и пряко надеждите на нормално мислещите българи, тъй като омаскаряването и съсипването на Синята коалиция би унищожило шансовете за промяна на статуквото и би подарило нов мандат за управление на БСП и ДПС – който би изтеглил България от Европа към Русия – и би изродил окончателно демокрацията в зле прикривана диктатура. Бе осъществен зад гърба на Националния съвет, който по устав има право да взема подобни решения, без знанието на Изпълнителния съвет и въпреки уверенията на Юруков, че няма да предприема нелоялни действия срещу новоизбраното ръководство.

            Този акт е уникален – дори и в страна като България. Уникален е първо с мащабите на моралната катастрофа, демонстрирани от неговите извършители. Защото става дума за хора, предали и продали себе си. Тук няма как да мине индулгенцията за тяхната непоносимост към Иван Костов, нито пък воплите за фаталната грешка, която била извършена с акта на коалиране. Грешка или не – това е легитимен политически акт, приет с гласа и волята на мнозинството седесари.  В подобни случаи достойните люде или се примиряват с решението и работят за неговото осъществяване, или – ако то е в разрез с тяхната съвест – мълчаливо се оттеглят.

             Делото на Радонов и компания е нещо съвсем различно. И е нещо повече от завераджийска баталия – е предателство, платено със сребърниците на ДПС, е политически жест в полза на комунистите. Не че подобни предателства не са се случвали в СДС. Случвали са се и се помнят: опитът за преврат на Петко Симеонов, СДС-тата с тирета, сините мравки, комплотът на Желю Желев и Бриго Аспарухов срещу правителството на Филип Димитров и прочее такива.

            Уникалното в случая е именно мащабът: на подготовката и наглостта. Този мащаб не се е случвал в СДС, нито в цялата история на българския преход. Защото внасянето на подобни документи не е нито проста, нито лесна работа. Извън разните фалшифицирани тапии са нужни подписи и пари – от които заговорниците разполагат само с второто. За милионера Пламен Юруков едва ли представлява проблем да извади от джоба си нужните за регистрацията 50 000 лева.

            Но не само че представлява проблем, но и изобщо не е по силите му да събере онези 18 000 подписа, с които са внесени документите. За да бъде осъществен такъв акт в рамките на броени дни, са необходими желязна организация на национално ниво и безропотно изпълнителни избиратели, с каквито завераджиите не разполагат. Същите разполагат всъщност с една разбунтувала се структура във Велико Търново, станала пословична с безумните си избори (например тя издигна за общински съветник ректора на Търновския университет Пламен Легкоступ – същият, който в това си качество поиска да се постави паметник на Пенчо Кубадински на Алеята на славата – и инициира даването на титлата Доктор хонорис кауза от поверения му университет на ... руския президент Владимир Путин) – и с неколцина още апартачици, недоволни от перспективата да останат извън избирателните листи.

             Тези хора просто нямат потенциала да съберат – тайно при това – въпросните 18 000 подписа. Потенциал да сторят това имат само две политически сили: БСП и ДПС. Което, както знаем, вече е едно и също. Най-вероятно сценарият е обмислен съвместно, а с конкретното изпълнение са се заели емисарите на Доган. Защото тъкмо те разполагат с доспъп до достатъчно покорни избиратели – и знаят как да им внушат, че мълчанието е добре платено, а от проговарянето следват неприятности. Впрочем първите сигнали за течащата подписка произлизаха от техните райони. Потвърди ги и вчера съобщението на Петър Янев, лидер на синята страктура в Айтос. Подписката е събирана от роми, ангажирани от общински съветници от ДПС.

            Тези подписи е изпратил в ЦИК Пламен Юруков, воден от благородното намерение да убие партията, чийто лидер е бил съвсем доскоро. Трудно може да си представим по-голямо човешко падение от метаморфозата на един политически водач в политически измекяр. Но не би трябвало да се учудваме – по-скоро би трябвало да корим самите себе си за наивната вяра, че и в българската политика има все пак граници, които не могат да бъдат преминати.

            Няма. Всички граници могат да бъдат преминати: събитията от последния месец го доказват. Пламен Юруков е само поредния юда – като Яне Янев, като Иван Колчаков, като Нено Димов – поставил се в услуга на управляващия България олигархично-мафиотски концерн. Очевидно залогът е прекалено голям, очевидно опасенията за престъпните истини, които ще лъснат при евентуален провал на тройната коалиция, са пределно основателни. Затова се играе ва банк. И става дума не за избори, а за битка, в която политическите трупове се посрещат с радостни възгласи.

            Сценарият: разчита се на мудността, продажността и обвързаността на българското правосъдие – но още повече се разчита на фактора време. Ако СГС не се произнесе до 12 май, шансовете за регистрация на Синята коалиция пропадат – а да бъде разрешен съдебния казус ще зависи единствено от добрата воля на магистратите; поне предишното решение на СГС не показа такава. Следователно – въпреки ясно изразената воля на своите членове, двете партии от традиционната десница ще могат да участват в изборите за европарламент без вписването на СДС в състава на коалицията – и най-вероятно в партиен, а не в коалиционен формат.

            Точно този формат ще материализира версията, на която разчитат съзаклятниците – и която лансиращите ги медии отдавна вече формулират под заглавия като “Костов си взе СДС-то”. Пропадането на коалиционната формула и съмненията за асимилиране на СДС от ДСБ действително ще отблъснат или разколебаят част от сините избиратели. В резултат: това ще унищожи или значително намали шансовете за формиране на дясноцентристко правителство след изборите.

            Решението: Настоящият и бившият национален съвет на СДС плюс настоящия и бивш НИС да се съберат незабавно на съвместно заседание, да изключат Пламен Юруков, Пламен Радонов и присъединилите се към ПГ на Яне Янев сини депутати – и да упълномощят конкретен член от ръководството, който да представлява партията пред ЦИК и пред всички институции до вписването на новото ръководство в съдебните регистри. Да се внесе жалба в ЦИК с искане да бъде спряна фалшивата регистрация – и да се потърси наказателна отговорност от Юруков и Радонов – по текстовете за измама и фалшификация с особено тежки последици. Да се сезират посланиците от ЕС и политическото ръководство на ЕНП за диктаторските рецидиви в България, изразяващи се в очевидни опити да бъдат манипулирани изборите за европейски и национален парламент – като се поиска политическа реакция и се настоява за сериозно присъствие на наблюдатели по време на изборите.

            Най-парадоксалното е, че в момента резултатът от изборите в България зависи изцяло от българския съд. Достатъчно е само СГС да намери формален предлог, който не му позволява да реши съдебния казус със СДС в кратки срокове, за да даде огромен бонус в полза на управляващите и в ущърб на българските избиратели. Всъщност ДПС и БСП на това разчитат. Само че съдебния капан може да щракне и за тях – тъй като е в ход подписката на 70 народни представители до Конституционния съд, с която се иска отмяна на промените в закона за изборите: сиреч отпадане на осемпроцентовата бариера за коалиции и псевдо-мажоритарните кандидати.

            Ако Конституционния съд се произнесе до изборите, това може да доведе до тяхното отлагане – а това, колкото и парадоксално да е – е пагубно за сиамските близнаци БСП и ДПС. Това би означавало, че основният доклад на Европейската комисия би се появил на бял свят в самото надвечерие на изборите. Още отсега е ясно, че той ще бъде пълен с убийствени политически констатации; че в него ще се каже всичко премълчано досега. Ефектът от появата му би бил един единствен – превръщането на тройната коалиция в политическо джудже. Тъй че всъщност от тези две решения – на СГС и на Конституционния съд – ще стане видно дали българския съд е независима институция или само маша в ръцете на управляващите.