Мощта на слуховете

Винанд фон Петерсдорф, в. "Франкфуртер алгемайне

Един слух може да съсипе банки, да притисне политиците в ъгъла и да направи спекулантите богати. Когато той буди емоции, когато е убедителен и се разпространява бързо, за атакуваната компания е трудно да го опровергае. Миналата седмица в такава история бе въвлечена френската банка Societe Generale.

Първите признаци се появиха в неделя, 7 август, когато британският таблоид "Мейл ъв сънди" съобщи, че френската банка Societe Generale е в опасност и може би е на прага на катастрофа. Слухът се разпространи в Европа, в понеделник акционерите вече продаваха. Котировките на акциите на третата по големина френска банка се сринаха от 28 евро до 24 евро до вторник следобед, след което отново се повишиха. Същия ден "Мейл ъв сънди" се извини за съобщението. Не било вярно.

Настъпи и 10 август. В края на деня стана ясно, че слухът продължи да се разпространява и след опровержението и за няколко часа банката загуби близо 25 % от пазарната си стойност. В драмата бяха въвлечени и други банки. Societe Generale драматично съобщи - всички слухове за финансови проблеми или големи рискове, свързани със страните от еврозоната, които са на ръба на фалита, са напълно фалшиви. Ръководителят на банката даде интервю пред американската телевизия Си Ен Би Си, в което определи слуховете като "боклук", а Societe Generale се обърна към френския финансов регулатор, за да проучи източника на слуховете.

Слухове има винаги и навсякъде

Обикаля и друг слух - брокерите на къси продажби спекулират срещу френските банки и чрез преднамерено разпространявани слухове понижават борсовите котировки.

Още същия ден френският президент Никола Саркози се върна предсрочно от отпуск си и отговори на един нов разрушителен слух - Франция можела да загуби рейтинга са ААА. След двучасово заседание финансовото министерство обяви, че Франция продължава да прилага бюджетни икономии. Рейтинговите агенции пък заявиха, че няма опасност Франция да загуби най-високия рейтинг.

След като в четвъртък банките си поотдъхнаха, в нощта срещу петък Франция, Италия, Белгия и Испания решиха да забранят голите къси продажби на акции на финансови компании. В петък акциите на банките се възстановиха. Акциите на Societe Generale обаче станаха със 7 % под курса от началото на седмицата.

Кой може да обясни какво се случи?

Марк Шиндлер е в Швейцария. Той е човек, който се е специализирал в борсовите слухове преди да се прехвърли в една банка. Според Шиндлер е излишно да се задава въпросът кой е източникът на слуховете - слухове има винаги и навсякъде, от спекуланти, от клюкарките и от хора, които са разбрали всичко погрешно.

По-интересен обаче е въпросът "кой слух има бъдеще".

Лошите новини се разпространяват светкавично

Първата съставка за рецептата за успешен слух според Шиндлер е, че той трябва да буди крайни емоции, каквито по правило са страхът и алчността. Около Societe Generale бе раздухан страх. Той бе създаден във време, когато всички играчи на пазара са обхванати от ужас дали европейските банки не държат твърде много опасни държавни облигации. Самата банка пък е един от най-големите в света търговци на деривати, свързани с акциите и поради тази причина се оценява като силно свързана със системата. Това буди асоциации с фалиралата Lehman Brothers. Репутацията и капиталът на банката пострадаха от спекулациите на бившия й брокер Жером Кервиел, който нанесе на институцията загуби за милиарди.

Историята, която се разпространява, трябва да бъде убедителна, вече трябва да се приема за възможно банката да е в лошо състояние. Очевидно пазарът от време на време изпада в подобни настроения. Друга необходима съставка за създаване на опасен слух е светкавичната скорост на разпространение, отбелязва Шиндлер. И това наистина е така, отбелязва експертът, позовавайки се на анкети сред брокери. Най-вече лошите новини се разпространяват чрез мобилните телефони и електронната поща за отрицателно време.

Особено добри възможности имат слуховете, които са насочени към борсовите играчи, действащи в краткосрочен план, които "се скупчват в пропадащите пазари", допълва швейцарският икономист Торстен Хенс. Тъй като в подобни ситуации притежателите на акции и облигации по-бързо достигат "прага си на риск" – финансово и психологически.

Слуховете могат да са по-силни от фактите

Ако лошата "новина" е издържала съмненията за убедителност,то брокерите, работещи с краткосрочни инструменти, повече не севглеждат в качеството на съдържанието на лошата вест. Те само се питат дали пазарът ще повярва на новината. Това се дължи на
специфичните черти на капиталовия пазар. "Печели този, койтоусети по-рано, какво ще направи мнозинството", отбелязва Хенс.На подобни пазари брокерите са подтиквани от страха да незакъснеят и са обхванати от колебание, че конкуренцията може да
знае нещо повече.
За атакуваната компания е трудно да опровергае твърденията. Тогава вече простото съобщение не е достатъчно, защото иматвърде много информация. По-рано се е твърдяло, че слуховете сепоявяват, когато няма сигурни данни. Слуховете избуяватобикновено във война, тъй като по тактически съображенияинформацията бива обявявана за военна тайна. Днес обаче сепосочва, че слуховете процъфтяват и когато има толкова многоинформация, че пазарите не могат да я обработят.
Така се създава един феномен, който биологът Ралф Зомерфелд,специалист то еволюционните процеси, е открил в института"Макс Планк". При опитите си ученият установява, че слуховетемогат да бъдат по-силни от фактите. Опитните лица е трябвало да възнаградят с пари участниците в експеримента, които сеоценявали като щедри. Въпреки че всички опитни лица ималинеутрална и важна информация за щедростта на другите, при решението си били силно повлияни от слуховете. Това усложнявавсичко.
Обикновеното правило за компании, който са жертва на слухове е да заявят "не коментираме слухове". Твърдението е свързано ис пестенето на време, тъй като има твърде много неща заопровергаване. Има и опасността, ако се опровергава твърде рано, вниманието да бъде привлечено към проблема. Възможна реакция за атакуваната компания е също така слуховете да се приемат за"стара монета". Някоя компания, например, затяга програмата сиза икономии заради слухове за възможни загуби. В крайна сметка засегнатият може да се присъедини към играчите, вместо да бъдевечната жертва. Миналата седмица подобен ход използвашвейцарската централна банка, която се задъхва заради скъпия франк, подшушвайки, че може да обвърже франка с еврото. Успехътне закъсня - франкът поевтиня с около 5 %.

(БТА)