Българският вариант на операция Клин

Едвин Сугарев

(продължение от 17.08.2011)

Същевременно доверието във ВНС спадаше с всеки изминал ден – ставаше все по-ясно, че фиксираните в политическото споразумение дати няма да бъдат спазени. Хората навън бяха твърде чувствителни към темата избори: те с основание се чувстваха излъгани от СДС, който след бламирането на Луканов по тайнствен начин не само не наложи свой премиер и доминиращо присъствие в правителството, но и не получи нито едно от силовите министерства, поемайки тези лостове, които можеха да донесат единствено негативни политически последствия – при това не в служебно или експертно, а в коалиционно, доминирано от комунистите правителство. На всичко отгоре между 17 и 20 март т.нар. „политически консултативен съвет” под егидата на президента бе подготвил т.нар. „актуализиране на политическото споразумение”, т.е. отлагане на датите за изборите – при все че дори в този „актуализиран” вариант се сочеше 23 юни като дата на парламентарните избори.

Беше ясно, че това протакане може да продължи безкрайно, че за съжаление то е от интерес не само за комунистите, но и за някои партии, а също и за някои депутатски нищожества, за които заплатата и общественото внимание към собствените им персони бяха по-важни от всичко друга. Практиката една и съща политическа сила да твърди веднъж едно, а друг път – съвсем обратното, се наложи в политическия живот: и лидерите на СДС имаха една маска по митингите, друга в затворения кръг на Парламентарния съюз, трета – в контактните групи за срещи с комунистите. Няколко примера могат да илюстрират това просто фрапиращо двуличие. Информацията за пресконференцията та ПГ на БСДП от 22 март е озаглавена „Добър или не, парламентът ще работи”. Там (в. „Свободен народ”) Петър Корнажев заявява: „…решението парламентът да продължи да работи е взето единодушно (!?), като ВНС трябва да съсредоточи вниманието си върху изработване на конституцията…” Това е в пълно противоречие с приетата само четири дена по-късно от 38-ия редовен конгрес на партията Политическа декларация, където БСДП настоява за „…най-скорошно провеждане на парламентарни избори като първо условие за по-нататъшно развитие на процесите на демократизация у нас”. Това двойнствено отношение към въпроса да продължи ли да работи парламентът или не, е изразено по времето, когато след скандала със Стоян Ганев парламентарните групи на СДС и ДПС напускат заедно пленарната зала и когато съдбата на самия парламент виси на косъм.

Към края на месеца на едно от заседанията на парламентарния съюз д-р Дертлиев много рязко постави въпроса какви са тези подписки, които се разнасят между депутатите. Прочетохме декларацията – социалдемократите и моите колеги от Екогласност реагираха незабавно – обвиниха ни в неуважение към институциите, в екстремизъм и какво ли не още.

На другия ден бе разпространено едно „открито писмо” на Георги Аврамов до Йордан Василев, в което последният назидателно се поучаваше, че демокрацията не се постига с екстремистки действия, а с ежедневен парламентарен труд. Два дни по-късно, когато декларацията на 48-те беше вече оповестена, на друго едно заседание на парламентарния съюз Стефан Гайтанджиев и Георги Аврамов прочетоха съчинената от тях контрадекларация, в която се призоваваше към разумност и парламентарно труженичество – бяха успели да съберат първоначално 16 подписа, след това броят на привържениците на бавния преход стигна четиридесет.

Декларацията на 48-те разтревожи не на шега г-н Луджев, за когото постът на вицепремиер бе по-важен от всякакви избори; сигурен съм, че ако зависехме от него, ВНС щеше още да заседава. В една информация във в. „Свободен народ” от 4 април, озаглавена „Броени ли са дните на правителството?”, можем да срещнем следния показателен пасаж: „Според г-н Луджев сега има две възможности – едната, която поддържат определени среди и в БСП, и в СДС – са предсрочните парламентарни избори. Това означава прекратяване на законодателната дейност, ограничаване на изпълнителната власт, разпадане на политическото споразумение, отлагане на реформата (…). Другата възможност е да надделее здравият разум у всички, които сериозно са се ангажирали с реформата”.

Кои бяха тези „определени среди” така и не стана ясно, затова пък много скоро стана ясно кой мисли за реформата и за здравия разум. На 8 април се състоя митинг на СДС, на който Йордан Василев прочете декларацията пред няколко десетки хиляди души. Тогава Елка Константинова се обърна към д-р Дертлиев с молба да подкрепи тази декларация и визирания в нея акт – напускане на парламента. Сред бурни овации тогава д-р Дертлиев заяви, че ще се присъедини към декларацията не само като лидер на БСДП, но и като съпредседател на парламентарния съюз. В резолюцията на митинга се настояваше СДС да напусне ВНС до 19 април, а президентът да насрочи парламентарни избори на 23 и 30 юни. На другия ден декларацията бе четена и приета от НКС на СДС: за нея гласуваха девет партии, включително и БСДП, против бяха само Зелената партия и Екогласност, а БЗНС-НП се въздържаха. Спомням си как по повод на това гласуване Луджев бродеше отчаяно по коридорите на парламента, проклинаше НКС и повтаряше: „щом дотолкова не могат да се съобразяват нещата, ще напусна СДС”! И тъкмо в този момент, в който всички бяха сигурни, че съдбата на злополучното ВНС ще се реши в близките дни, като гръм от ясно небе вместо съобщение за напускане на събранието от депутатите на СДС във вестниците се появи политическа декларация на СДС-център.

От "Литературен вестник", бр. 44, 9-15.11.1992

(следва)