Проваленият преврат и трудното начало за Москва

Стив Гатърман, "Ройтерс"

В апартамента ми под наем нямаше телевизор и радио и безизразните лица в кретащите автобуси в центъра на Москва с нищо не подсказваха за новините от онази понеделнишка сутрин през август 1991 г.

Но разбрах какво става щом влязох в офиса на американския вестник, където работих като асистент: съветският лидер Михаил Горбачов е болен и някаква структура, наречена Държавен комитет за извънредни ситуации, е поела контрола върху страната.

Изведнъж взимането на властта от твърдолинейните комунисти, които се опитваха да дадат заден ход на реформите на Горбачов и да спрат разпадането на Съветския съюз, превърна сънливото лято в определящ момент за историята на Русия и целия свят.

Подобно на много планове в Русия, самонадеяността на превратаджиите бързо се изпари. Неуспешният им пуч само ускори рухването на комунистическото управление и разпадането на най-голямата страна в света.

Първият ден обаче никой не знаеше, че превратът ще се провали - нито Горбачов, нито Борис Елцин, който стана президент на Русия и със сигурност не и хората, които срещах по улиците на Москва.

Открих смесица от мрачно предчувствие, надежда и примирение, които нахлуха в изтощителната рутина на оцеляване в страна, клатушкаща се при система, въведена след друга дълбока промяна в Русия през 20 век - болшевишката революция от 1917 г.

В сивата столица, която се превърна в лоша пародия на работнически рай, московчани обикаляха по празните магазини, търсейки възможност да купят някакви продукти и неочаквано попадайки на купища загнил лук и консерви с месо с неустановен

произход.

Имаше обаче едно усещане, вероятно засилено от връщането назад в миналото, за развиваща се драма с важни последици.

"Това е истински държавен преврат", ми каза възрастна жена. "Нищо добро няма да излезе от това", изтъкна тя.

Истински преврат - да, но и забележително неуспешен. Само три дни бяха нужни за разгръщането на пуча, провален от неподчинението на Елцин и гражданите, които се събраха около него пред сградата на руския парламент, отчаяно опитвайки се

спрат връщането към твърдолинейното управление.

Лошата организация и половинчатото изпълнение преследваха организаторите на преврата. Първите признаци за проблеми се появиха на пресконференцията в понеделник на съветския вицепрезидент Генадий Янаев и на неговите другари, когато Янаев заяви, че поема временното президентство.

Ръцете и гласът на Янаев трепереха. Пред сградата на парламента на река Москва, Елцин показа много повече темперамент, като се качи на танк и събра тълпа,

решена да не се отказва от свободите от ерата на гласността на Горбачов.

До 21 август, сряда, вече бе ясно, че превратът се е провалил. Четири месеца по-късно, на 25 декември, официалната руска агенция ИТАР-ТАСС пусна кратък бюлетин: "Горбачов подаде оставка като президент на Съветския съюз".

Ядрената свръхсила, която бе обсебила Запада - от Сталин до Спутник - престана да съществува, нещо което трудно можехме да си представим от двете страни на фронта на Студената война само няколко години по-рано.

За Русия това бе трудно ново начало. Икономическите трудности, които се задълбочиха към края на 80-те години, се изостриха заради объркания преход към капитализъм и оставиха много руснаци с разбити илюзии и охладнял ентусиазъм за демокрация.

Съюзният парламент - Белият дом в Москва - отново стана място на конфронтация през 1993 г., когато танковете на Елцин обстрелваха сградата, за да изкарат твърдолинейните депутати, някои от които негови съюзници две години по-рано.

Днес е трудно да си представим хаоса там в началото на 90-те.

Сега централната сграда на руския премиер Владимир Путин, който първо бе президент, след като наследи Елцин през последния ден на 1999 г., е оградена с висока черна ограда, която пази добре поддържани ливади - символ на относителната

стабилност на Русия по времето на Путин.

Това е време, което негови критици сравняват с 80-те и стагнацията преди реформите на Горбачов, проваления преврат и рухването на държава, която изглеждаше предопределена да съществува най-малко десетилетия.

Все още спъвана от наследството на Съветския съюз, Русия се бори с нови проблеми, предизвикани отчасти от разпадането на съюза - от миграцията и етническото напрежение до отслабените отношения и геополотическата борба, която доведе до кратка война с Грузия през 2008 г.

Когато превратът през 1991 г. се провали, аз се обадих на приятелката си, сега моя съпруга, и й казах, че всичко свърши. Тя се изсмя и каза: "Едва сега започва".

/БТА/