Българският вариант на операция Клин

Едвин Сугарев

(продължение от 19.08.2011)

Историята има къса памет, а специално по отношение на най-новата българска история амнезията е широко препоръчвано и изкуствено стимулирано средство: нека си припомним само колко пъти по най-различни поводи различни политици призоваваха „ да затворим страницата”. Съвместната политическа декларация, с която БСДП и БЗНС-НП основаха СДС-център, е една от страниците, които не бива да затваряме и пред които не бива да си затваряме очите. Тя документира започналото доста по-отдавна разцепление в СДС, но тя фиксира и едно предателство, свързано не със съдбата на тази или онази политическа сила, а с бъдещето на България. С факта на това разцепление и с последвалата изтощителна битка за легитимността на СДС беше предпоставен и резултатът от последните парламентарни избори: резултат, който постави демократическите сили пред нови условности и зависимости. Текстът на този забележителен документ на политическото двуличие, публикуван на 11 април 1991 г. в „Свободен народ”, гласеше следното:

„Братя българи,

Към вас се обръщат две политически организации, доказали своята преданост към свободата и демокрацията.

Нашите страдания и скъпи жертви ти задължават да се борим за все по-голямото укрепване и разширяване на крехката демокрация.

Като основни сили и съучредители на СДС ние сме за обединяване на всички български граждани, политически и други организации около идеята за реална демокрация, спокойствие и благоденствие за българския народ.

След възстановяването ни, верни на демократичните традиции и народностния ни дух, ние даваме същностен принос в борбата за ликвидиране на комунистическата система. Бързо възстановихме нашите организации по места и подехме подготовката за провеждане на избори за Велико народно събрание.

Днес, когато борбата за демокрация навлиза в решителна фаза, единството на демократичните сили е застрашено. Отломки от старите организации и новосъздадени фракции и движения на бившата комунистическа партия навлязоха в редиците на СДС. Техните крайни действия отклоняват симпатиите на много добронамерени българи и забавят демократичните преобразувания у нас, очаквани с надежда от целия народ. С това те съдействат на досегашните управници да запазят организациите си, да продължат заграбването на народно имущество и все още да упражняват своята власт.

Напоследък се подемат инициативи за превръщане на СДС в някакво безлично движение, с което ще се даде възможност на група агресивни хора да манипулират организацията.

В ход е създаването на структури и граждански комитети по места, с което се застрашава единството на СДС.

Това е познатата ни от миналото болшевишка практика за превземане на организацията отвътре.

Ние знаем, че на СДС симпатизират значителен брой хора без партийна принадлежност. Те също намират своето място в структурите на СДС и не са малко в парламента. Заедно с това разнообразието на съюзилите се организации в СДС дава възможност за богат избор, немалко гласоподаватели имат резерви по една или друга причина към СДС като цяло, но имат предпочитания към някои негови организации. Обезличаването на СДС ще намали неговите избиратели и ще направи огромна услуга на номенклатурата.

Загрижени от заплахата за демократичния процес в страната, която е инспирирана от чужди на идеята за СДС сили и като съзнаваме нашата отговорност пред народа и света, обявяваме:

1. Създаването на СДС – Център. Двете организации формират средище за отстояване на демократични принципи и противопоставяне на всички крайни и реакционни прояви в българския политически живот.

2. СДС – Център е отворен за всички доказано демократични организации в СДС.

3. СДС – Център е за сътрудничество с всички политически и обществени сили в страната и извън нея с балансирани и хуманни политически цели.”

Още от пръв прочит на този документ става ясно, че една от основните му цели е да приключи вече започнатия от партиите-гръбнаци процес на ПРЕВЗЕМАНЕ НА СДС ОТВЪРТРЕ. Самото обръщение „братя българи” с неговия старозаветен патетизъм, изтъкването на само две партии и подчертаването им от една страна като „основни сили” в СДС, а от друга – като правоприемници, „доказали своята преданост”, на следдеветосептемврийската опозиция, и приравняването на всички останали с някакви неидентифицирани „отломки”, които застрашават „единството” и чрез своите крайности (а особено със своя краен антикомунизъм) всъщност съдействат на „досегашните управници”: всичко това ясно говори за намерението на БСДП и БЗНС-НП, отколешни братя по левичарство и видни ОФ-ортаци, да прекроят политическата карта на коалицията, като маргинализират всички останали. Още повече, че след ред интервенции в НКС, в местните координационни съвети и в ръководството на Парламентарния съюз тази маргинализация на „другите”, на тези малки партии, дето имаха „само по един файтон хора”, както и на онези, които на всичкото отгоре даже не са и партии, всъщност беше реален факт.

Ако нещо можеше да накара партиите-гръбнаци да пристъпят към прекрояването на СДС толкова прибързано и грубо, то това бяха два фактора: нарастващото недоволство на хората от ВНС и присъствието на СДС в него, и една импровизирана акция на Александър Йорданов, който в едно телевизионно предаване подхвърли идеята за образуване на граждански комитети, обединяващи безпартийни симпатизанти на СДС, готови да помагат на съюза в името на демокрацията: тези комитети наистина започнаха да се появяват и това очевидно поразтревожи привържениците на строгата партийна йерархия. За Дертлиев и Дренчев представата за политическа мощ се покриваше напълно с измеренията на членската маса: те така и докрай не можаха да проумеят простия факт, че СДС е не толкова партийна коалиция, колкото не особено хомогенна сплав от зародиши на бъдещи партии, формирование от електорален тип – и че броят на хората, които биха гласували за СДС, е несъизмеримо по-голям от броя на хората, които биха гласували за всяка партия поотделно. Спомням си едно парадоксално изказване на Дертлиев: той беше заявил, че БСДП губи поне 100-200 хиляди гласа в първите избори, оставайки н СДС!

Подобна теза личи достатъчно ясно и в основополагащата декларация на СДС – Център. Забележете само следния пасаж: „немалко гласоподаватели имат резерви по една или друга причина към СДС като цяло, но имат предпочитания към някои негови организации”. Към кого трябва да имат резерви и към кого трябва да имат предпочитания избирателите личи както от самата декларация, така и от твърде активната пропагандна подготовка, проведена в „Свободен народ” и в (каква ОФ-ирония) „Отечествен фронт”. Особено драстично се проявяваше там един червендалест и възглупав журналист на име Руен Крумов, когото ДЕРТЛИЕВ БЕ ПРИЕЛ В Изпълнителното бюро на своя ЦК: той най-редовно ругаеше Демократическата и Радикалдемократическата партия – и правеше това още месеци преди образуването на СДС – Център.

Спомням си как на няколко пъти след огромен скандал с Дертлиев, Георги Марков успяваше да го изхвърли я от НКС, я от залата на Парламентарния съюз – веднага след това във вестниците цъфваше поредната каруцарска статия, според която всички извън партиите-гръбнаци се оказваха фашисти, екстремисти, бивши комунисти и комсомолци, и най-вече монархисти. Тази декларация целеше в перспектива не нещо друго, а „отлюспване” – на всички, които стояха вдясно от социалдемократите и земеделците, и редом с това завоюване нови политически пространства чрез привличане и претопяване на всички, които стояха близо до тях или вляво от тях. Очакваше се СДС – Център да диктува политиката на коалицията от позицията на силата („силни” партии с много депутати) дотогава, докато самият СДС не се претопив заявената вече центристка позиция.

Зад този акт обаче се криеше и нещо повече от елементарна балканска партизанщина и борба за политическия кокал. Една от основните цели бе ОЛЕВЯВАНЕТО на СДС, преструктурирането на политическото пространство при вече зададеното от изборните резултати разположение на силите. Това бе опит да се подмени самата основа, на която бе създаден съюзът – радикалното изискване за смяна на системата – с една по-неясна, по-размита и изпълнена с очакване за компромиси центристка позиция. Изглежда бе станало ясно, че послушната и отгледана опозиция вече не е тъй послушна, колкото би им се искало на старите властници, че „доброто „ СДС вече не е само добро, че към него тъй или иначе са се пришили хора с искрени намерения и автентична политическа воля – и че освен добро вече има и „лошо” СДС, и то си показва рогата. Бе станало ясно, че има неща, които просто не влизат в сценария – например мераците за предсрочни избори и напускане на ВНС. Образуването на СДС – Център трябваше да бъде онзи шамар, който да постави самодейците екстремисти на мястото им и да възстанови статуквото. Всъщност отново ставаше дума за това към какво трябва да върви България – към перестройка или към радикална сяна на системата. Дори самият факт, че СДС бе основан от хора с коренно различна идеологическа, политическа и психологическа насоченост: от една страна – радикални комунистически реформатори, за които моделът на Горбачов бе единственият вариант на политическо поведение, и от друга – радикални антикомунисти, които малко късно забелязаха къде са попаднали – предопределили особената двойнственост и непресекващата вътрешна борба в съюзна: борба, която бе пределно остра тогава, но която е не по-малко остра и днес.

От: "Литературен вестник", бр. 46, 23-29.11.1992

(следва)