КОГА ЩЕ СЕ ЗАВЪРНАТ ЕМИГРАНТИТЕ?

Николай Флоров

Краткият отговор е: на куков ден. Дългият отговор иска малко повече обяснения и то не за друго, а защото просветният министър си мисли, че някой ще се върне. По-точно казано, той не си мисли, а му се иска да е така. А още по-точно, идват избори и той иска да пробута малко партийна пропаганда, особено след като добре декизираният президентски пудел Миглена Кунева се опитва да докопа колкото се може повече гласове от емиграцията.

Заради изборите Герб са зарязали и проекта Белене, и петролопроводите, и изобщо всичко, което би могло да възбуди тълпите към революция от арабски тип. Положителните новини, независимо колко са новини, излизат на преден план, за да запълнят огромния вакуум на реформи, които тая власт не направи. А тая власт е продължение на предишната власт на пост-комунистически бандитизъм, която беше продължение на по-предишната власт на пост-комунистически бандитизъм, която беше...

На върха на тоя бандитизъм стои един политически търтей, който е сбъркал ролята си с монарх, за да ходи на лов понеже «имам една краста». Човек има впечатлението, че тоя търтей е поставен там, за да се прозява – в това той е несъмнено талантлив, както е талантлив и да ни пробутва миришещата на гнилоч Русия, без да пита за нашето мнение.

Това, читателю, е по-дългия отговор, който може да бъде сумиран така: политически разочарована нация, ограбена от пладнешки хайдути, които продължават да грабят и лъжат докато им позволяваме.

Но ето тук трябва да кажем и нещо необичайно: да грабиш нацията си значи да режеш клона на който седиш. Тия, които са вече в чужбина, знаят това и имат предимството да гледат какво става отдалеч. Тия, които са останали и не могат да си позволят тоя лукс, чакат на пратки (легални и нелегални) за да преживеят. Българската емиграция е вече повече от 1.5 милиона, което в долари означава буквално че държавата не би могла да оживее без техните пари, издържащи поне двойно повече стари хора в страната. Но... старите хора измират и пратките ще секнат. Досега властта си е мислела, че може да мине метър с тая така добре дошла помощ за тая така мизерна икономика. Но тая помощ ще секне, както секва и живота – бавно и сигурно.

На емигрантите не можеш да пробутваш много-много «Облаче ле бяло» и «Аз съм българче» и да минеш метър. Децата им много бързо учат местния език и потъват в местната култура, за радост на тати и мама, които бачкат за мангизите и само с крайчеца на окото си гледат как президентския търтей в далечна България ходи на лов за архари по далечна Азия. Тяхната присъда над мизерната политика на сегашния премиер, (чийто най-подходящ прякор би трябвало да бъде тоя на Сачмо – уста-чанта), се състои в израза «емигрантите няма да се завърнат».

Родината си е там, корените са си там, те дори и къщи строят с пари, изкарани в чужбина, но краткостта на човешкия живот диктува някои горчиви императиви: да наредят и образоват децата си, да осигурят старините си, да усетят и смисъл в живота си. Всеки знае, че тия неща те няма да получат от Бойко Борисов или от Гоце Първанов, наследници на една и съща круширала политическа система, независимо от техните метаморфози, която сега тежи на вратовете им като тухла на врата на удавник. Един и половина милиона емигранти са не само удобен спасителен пояс за мизерните конвулсии на сегашната комунистическа власт, отбиваща отговорността си към нацията чрез тия доброволни гурбетчии, но и проклятие, което неминуемо ще си каже думата чрез демографския срив и промяната на етническия състав на българското население, измеренията на които изобщо не стават за предизборна пропаганда.

Емигрантите, господин министре, няма да се върнат! Бъдете сигурен в това, така както сте сигурен, че утре слънцето пак ще изгрее.