Игото на свободата или защо Бойко Борисов е вечен (И защо изборите за кметове, общински съветници и президент през есента на 2011 година ще бъдат опорочени.) Първа част

На българския народ понякога незаслужено и несправедливо бива нахлузван един несносен, нетърпим и омразен хомот. И затова новата история на Българския се свежда най-вече до един постоянен, упорит, стихиен, нестихващ, всенароден и съвсем справедлив стремеж към изхлузване от този омразен хомот. Този хомот се нарича свобода и демокрация. Изглежда малко пресилено, предубедено и сякаш казано, за да се направи впечатление.Не е обаче, нито пресилено, нито предубедено, нито казано заради едното впечатление.Така си е. И ще го потвърди всеки, който познава истинската българска история. И този, който е размишлявал върху нея.

Да, ама кой е той. Има ли в България хора, които познават истинската история на България?Да има такива хора, няма начина да няма.За разлика от Божидар Димитров, обаче, тях никой не ги знае, нито познава.Както никой почти не познава и не ще да познава истинската българска история.   Все пак любознателният и непредубеден човек, онзи, който има достатъчно смелост да посрещне истината и достатъчно ум да я прозре може от отделни случки и събития да слепи, донякъде поне, ако не изцяло, една по-истинска, ако не и съвсем истинска българска история, която може да обясни не толкова миналото, колкото днешния ден на България. А на който не му се четат доводи, обяснения и разкази за минали събития– ето тутакси заключението за днешния ден на България. Днешния български ден е следствие и продължение на отколешния стремеж на българския народ да се отърве от тежкия хомот на демокрацията и непосилното иго свободата.       

Повечето, ако не и всички българи, тутакси ще отхвърлят подобни твърдения с примери за българските юначества, за баташките кланета, за Ботев и за Левски, а също и за априлските въстаници, като необоримо доказателство за свободолюбието на българския народ. Априлското въстание обаче, не е всенародно въстание. То дори не е народно въстание. То донякъде е дори антинародно въстание. Не защото Бенковски е запалил две-три села, белким накара селяните да въстанат. Зорлем. То е било антинародно въстание защото подавляващата част от тогавашните българи са били против него. Те не са искали това въстание. Въстанали са само около 80 български селища. Малки градчета и села в Тракия, а не средищни градове като Видин, Русе, Свищов, Варна, Бургас, Пловдив и София. Всички те не въстават. Траят си. Кютат си. Въстанието във Враца ? Позор и смехория. Въстанието във Велико Търново ? Смехория и позор. Ами Македония ? Никой не си задава въпроса защо Българският Централният Революционен Комитет не търси „апостоли” за Македония и защо Македония липсва от всякакви въстанически кроежи, замисли и завери. Дали пък защото въстаническите водачи не са смятали Македония за част от България ? Но затова не бива да се говори...  А дали тъкмо срещу властта на султана въстават малкото възрожденски градчета и селца на България ? По-скоро обратното. Въстават срещу липсата на султанска власт. Защото тъкмо липсата на султанска власт оставя иначе добрите и мирни производители, чорбаджии, търговци и занаятчии на произвола на разни преселници от Анадола и Татарстан, на подкупни и користни местни дерибеи и на всякакви видове разбойници и хаирсъзи. Една слабост на османската държава, която върховната турска власт много добре е осъзнавала. И се е опитвала да промени нещата – като се почне от Селим Трети, мине се през Махмуд Втори и се стигне до Абдул Азис, на султанския трон се редуват няколко султани-реформатори, които нищо не успяват да реформират, разбира се. Като най-добрият и най- добре разположеният към българите и данъкоплатците /раята, тоест / султан Абдул Азис се оказва и най-слаб, та тъкмо по негово време избухва въстанието. А пък Абдул Азис е първият султан, който признава българите за отделен народ / булгар миллет/ и им дава независима църква. Като цяло обаче, България остава покорна, безразлична, безлична, тъмна и настроена срещу въстанието и въстаниците страна…

 Ботев, Левски, Бенковски и другите, като доказателство за свободолюбивия дух на българите… Това е такава врътка с истината, че е смешно даже. Защото Ботев, Левски, Бенковси и другите са тъкмо доказателство за липса на свободолюбив дух у българите. Не, Ботев не е предаден от българи. И може би не е бил убит от българин. Просто защото те не са имали възможност да го направят. Не са сколасали, въпреки желанието си. Но българите посрещат Ботев като нежелан, опасен и налуден натрапник, дошъл да изгори чергите им и да подпали къщите им. Крият се от него. И вода за пиене не му дават даже. 

Но ако Ботев не е нито предаден, нито убит от българи, то Левски и Бенковски са предадени. „Аз не знам един поборник от априлското въстание, който да не е предаден от българи” – пише Захари Стоянов в записките си. Българите просто си го връщат на онези свои сънародници, които решават, че България трябва да бъде свободна, без да се допитат до България.  И не турци са ловили въстаниците по гори и балкани – българи са ги ловили, а после са ги предавали на турските тайфи, отседнали по разни конаци на „кефове и кафета”.

За всичко това свидетелства Захари Стоянов, той не лъже – и самият той е бил предаден от българи. Недоразуменията около печалното априлско въстание се дължат на обстоятелството, че се приказва единствено за малкото въстанали селища, за съдбите на десетината просветени водачи и за онези няколко хиляди души, които участват във въстанието, а никой не се сеща за голямата, мътна, тъмна, безпросветна, робска и покорна рая, която въобще не желае никакво въстание.  

Е, да се сменят господарите – стига от това да има полза и стига да не пострада някой – срещу такова развитие на събитията същата тази голяма, мътна, тъмна, покорна, безпросветна и робска българска рая няма нищо против.  Така се получава и в действителност. Идват руските войски. Голяма радост, голям келепир. Сирене, зеленчуци, овце, всичко каквото се произвежда се продава двойно по-скъпо на „братушките”. Турците продават евтино земята си преди да заминат – ето още един келепир.  Ама с келепирите дотук. Защото после всичките тези въстанали занаятчии, които губят пазарите на империята и които по българско са натоварени с много по-големи данъци, отколкото по турско, нали трябва да се издържа и родната армия, и родната полиция, която ни пази, и родните чиновници, и любимите царе, и царските дворове, и въобще нашата си нова държава, та всички тези бивши поборници за почват да се тюхкат и да съжаляват – за това ли се борихме, за това ли „скачахме по площадите”, това ли било свободата, това ли било демокрацията – язък, излъгаха ни няколко хаймани.

Между другото, точно такова е било отношението на народа към „апостолите” и поборниците – като към хаймани. В най-добрия случай - забрава, та е трябвало Вазов да напише „ Епопея на забравените”, за да припомни какво е било. Чак после политически и обществени съображения предизвикват написването на разни предания за въстанието и свободолюбието на българите.  

Едно уточнение за най-неизкушените мозъци : Не, не става дума да се отрича подвига на въстаниците и да се оправдават турските зверства. Напротив. Подвигът си е подвиг – той е истински, зверствата са си зверства /и от двете страни/ – те са отвратителни. Става дума за това, че общонародно въстание срещу турското робство изобщо не е имало. И че като цяло народът, подавляващото мнозинство българи тоест, са били против.

Има, обаче, негласна забрана да се говори за това. Първите разочарования от свободата - по-високите данъци, загубата на турските пазари, новите разбойници по пътищата и всичко останало някак се забравят, защото идва нещо много по-неочаквано и по-страшно. Нещо сложно и неразбираем. Идват свободата и демокрацията.  Наложени с новата демократична конституция.Ако има нещо наистина мътно, странно и неясно във всичките тези български премеждия и промени след Освобождението, то е как така и откъде накъде върху народ като българския е надянат хомота на свободата и демокрацията – и откъде накъде му се налага този нов, непознат, нелеп, тромав и безсмислен набор от закони, който обуславя управление с партии, избори и народни представители – все измишльотини на „слОбодни ора”.

А може би не е имало друго на което да се подражава. Нали да се подражава на султанските табиети би било резил и кашмер. А пък Европа след един век революции, сблъсъци, размирици и войни излиза с нов европейски ред – права на човека, светска държава, избори, представителна демокрация, конституционни монархии и затова – хайде да сме като Европата. Между другото благоприличните българи / на брой 80 – все видни, богати, умни и изучени хора/ са предложили една конституция, която не прилича много на европейските и която не е дотам демократична, но поради някакви свои съображения, царят-реформатор Александър Втори налага европейските демократични образци. Само дето това нещо – демокрацията не сработва и само след две години българите успяват да отчасти да се поизхлузят от тоя хомот – конституцията е суспендирана. Само, моля, без тоя детински поплак, че видите ли, на добрия български народ разни лоши управници му правят разни лоши неща – суспендират му конституцията, например. Пука му на народа, че „констетуцията” е „сус..сус..панирана или сус панаирана…”, или както там му викат...

Тъкмо от това „суспаниране” или каквото там беше, България започва своето постепенното отначало и все по-ускорено към края изхлузване от хомота на демокрацията, за да се капичне накрая в бездните на тоталната държава. В България свободата и демокрацията не сработват въпреки въжделенията на шепа образовани люде, въпреки демократичните привидности и черупки и въпреки чудатите за тукашните места закони, които никога не спазват. Защо ли?…

Но преди отговора – една отпратка към изборите през есента на 2011 година – тази година тоест.Накърнено е едно основно демократично правило – изпълнителната власт да не влияе върху изборите чрез правомощията, които са й дадени със съвсем други цели. Не може министърът на вътрешните работи да бъде и началник на предизборния щаб на управляващата партия. Защото какво се получава – ако ГЕРБ извърши изборни нарушения ще трябва да се оплаче на ГЕРБ. /Ама министърът щяла да бъде в отпуска - що са прозрачни махленски тарикатлъци…/ Последиците от това наглед незначително нарушение на демократичните правила са предвидими и неизбежни.Изборите за кметове, общински съветници и президент през есента на 2011 година ще бъдат опорочени. Е, и какво от това. На кого му пука. Нали любимият народен вожд, човекът от народа и човекът за народа пак ще спечели.                             

Продължава в следващото писание…