В драматизацията „Джеймс с/у Джеймс“ изберете българското

Когато преди броени дни посланикът на САЩ Джеймс Уорлик се разграничи от оценките един от своите предшественици на в София Джеймс Пардю ( Джеймс срещу Джеймс!) за „драматизацията на най-високо ниво“ и „пушилката“ около руския монополист „Лукойл“ в България ходът му изглеждаше като поредната демонстрация на подкрепа за Бойко Борисов, а не за „Лукойл“. В този смисъл дистанцирането му от „частното лице“ Джеймс Пардю можеше да бъде разтълкувано като стандартна проява на последователността в дипломацията. Но показната подкрепа на Уорлик за олигарха Валентин Златев при посещението му в Бургас внесе съвсем друга нотка: бламира цялата твърдост в приказки на българското правителство за еднакво отношение към всички икономически субекти на пазарната (?) ни икономика, с което кабинетът „Борисов“ обоснова отнемането на лиценза на „Лукойл“. Вече можело да се чака цели 3 години петролният гигант да спази закона и да монтира обещаните измервателни уреди, изтъквани досега като ябълката на странния раздор между приятелите Златев и Борисов.

Какво става: САЩ изоставят Борисов и го правят за смях броени дни, след като бившият посланик Пардю откровено подкрепи Меглена Кунева за президент и демонстрира по този начин предпочитанието този пост да не бъде заеман от представител на ГЕРБ? Толкова ли са отчаяни от Борисов, че му правят тази мечешка руска услуга?

Дълги години посланик след посланик на САЩ повтарят колко е важно България да се отскубне от прекалената си едностранна енергийна зависимост ( от Русия). Това очевидно беше и приоритет на американската дипломация през краткия мандат на Нанси Макълдауни, която е специалист по въпросите на енергийните проекти и като такъв беше изтеглена от София в екипа на новия президент Барак Обама. И след като толкова често, ясно и категорично пратениците на Вашингтон наблягаха върху този приоритет за България премиерът Борисов взе, че ги послуша. Премина към действие, което беше озадачаващо в светлината на „тъмното му минало“ на близък приятел и бизнес партньор с олигарха Златев, но се възприе като отзвук от съгласуваната със Запада и особено със САЩ линия на противопоставяне на руския натиск върху слаби звена от ЕС и НАТО, като България. Може да е било лицемерно и дори съгласувано с Русия отнемането на лиценза на „Лукойл“, която преди това бе подложена на критики и натиск от премиера Путин в Русия, но изглеждаше поне логично. А каква е логиката изведнъж точно представителят на същия президент Обама, консултиран от специалисти като Макълдауни (която описва в свой доклад България като метреса в кревата на „ мускулестите „Лукойл“ и „Газпром“) изведнъж да се намеси в драматизацията с унизително за самия Борисов допълнително помпане на мускулите на уж притиснатия от „силния човек в София“ руски гигант? Каквато и да е (анти)логиката, тя е поучителна за премиера, които час по час черпи легитимност от това кой чужденец го бил похвалил. Сега мълчи като праснат по главата, проснат на земята, победен на каратисткия тепих с класически удар, в който противникът използва собствената му инерция. А как се беше засилил само да внушава, че се бори смело срещу руския монополист- ще има ли доблестта сега да се изпъчи в същата поза?!

Ситуацията ми напомня на онази част от прогнозата за времето, когато температурата е 30 градуса, но „усещането е като за 40“ поради липса на вятър. Няма яснота и прозрачност и не знаем какво се е случило точно, за да бъде изпратен Уорлик да налива масло в огъня на рафинираната пропаганда на рафинерията. Което не пречи да сме „леко озадачени“ от безпринципната драматизация.

Усещането също е като при връчването на ордени от страна на Първанов. Хора, които в частния си живот, а някои дори и публично, с презрение му се подиграват като „Гоце“, нямат нищо против да получат от ръцете му държавно отличие и така да го легитимират като справедливия бащица на нацията, безпристрастно галещ с дрънкулки ( да, получени от неговите ръце, това са именно дрънкулки) всичките си послушни чеда. Покрай което същият си прокарва сред орденоносците приятели, спонсори и други гоцеприятни протежета.

Това е играта в драматизацията на Златев и компания. Това е неговата полза. Нефтохимикът участва в шантажирането на България като консултант на руското ядрено лоби, но в същото време успява да подсили шантажа и по „американска линия“. Как ги постига тези успехи? Вероятно както Красимир Гергов беше успял за известно време да привлече на своя страна медийния магнат Мърдок като съсобственик на Би Ти Ви: с пари. Мърдок междувременно се издъни. Ще видим какво ще се случи с Уорлик, представител на едни американски пари, които очевидно „говорят“ на свой егоистичен за интересите на България език.

Ако Борисов беше наистина такъв „бабаит, облечен в Армани“( както го описва в доклад от София още един американски посланик, Джон Байърли), т.е. ако е толкова смел и автентичен борец за правда, за какъвто се показва в драматизацията с „Лукойл“, трябваше да посочи вратата на Уорлик. Но едно е да навикваш Костов, който имаше дързостта да ядоса американския държавен департамент с отказа да приеме косовски бежанци, друго е да докажеш на практика, че си такъв смелчага, за какъвто се представяш.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/