„Бре, Бойко, изкарай другарите от овеса“!

“Държавата върви в грешна посока. България се връща назад”, заяви социалистическият лидер Сергей Станишев под ръкоплясканията на съмишленици, събрани да си спомнят годишнината от акцията на Рило-Пиринския партизански отряд през август 1944 г. , когато ранени извън България ( и безпомощни) германски военни, настанени в санаториум край Жабокрек, стават обект на героизирана и до днес масова екзекуция, организирана под формата на „бойна операция“ от български партизани.

Прав е др. Станишев. Др. Станимир Флоров потвърждава правотата му със самия факт, че вече два дни оцелява на поста си като началник на Главна дирекция за борба с организираната престъпност ( ГДБОП), без да бъде уволнен за изявлението си по Би Ти Ви, че само ако си върнем тоталитаризма сме щели да си върнем и реда в държавата. Оставането му на този пост е ярко доказателство за връщането на България назад. Ето какво заяви упълномощеният да пази държавата от мафията ( създадена също от едни другари) др. Станимир Флоров:

„…Единственият начин да се оправят нещата, е ако се върнат нещата отпреди 1989 година. Това е единственото решение на проблема. Друг… решаване на проблема няма. Колкото и добре да са службите, колкото и добре да работят… В смисъл, че само тогава имаше ред и дисциплина в отношение на престъпността, защото всички наркозависими, всички криминални лица бяха известни…”

Ако имаше демократичен ред и произтичащата от него дисциплина в управлението на страната след такова самопризнание за професионално безсилие в изпълнение на служебните задължения, което стоварва вината за престъпността върху демокрацията, Флоров би трябвало да се раздели с ключовата си позиция на охранител на демокрацията. Само че главният телохранител на републиката Борисов едва ли може да бъде впечатлен от този начин на мислене, след като самият той и до днес превъзнася самия диктатор Живков.

Мащабната обърканост на ценностите в главата на главата на антимафиотите е достатъчно впечатляваща с идеологическия си реваншизъм, но не по-малко забележителен е примитивизмът на примерите, който той даде пред телевизията за това колко бил хубав животът при комунизма ( настоятелно, с хъс, с плам!). На него лично тогава не му се налагало да заключва колата на баща си на село! Ами да си беше останал там- и днес аз не си я заключвам на село! Но явно човекът си е останал наистина някъде там – в онова социалистическо село, в което беше масова и обичайна практиката да ти свият чистачките на съветското возило. Тръгнех ли път из китната соцродина, винаги си носех резервни, за да не изпадам за пореден път в ситуацията както веднъж в Балчик- свиха ми ги и се наложи доста да попътувам ( с трите ми деца), докато намеря тази дефицитна, но задължителна част от сигурността на пътя.

Битовата престъпност при социализма, за сведение на др. Флоров, беше масов, национален спорт. Всеки влачеше каквото му беше достъпно- чиновникът хартия за пишеща машина: селянинът фураж от ТКЗС-то за прасето: работникът „консумативи“ за своя „частпром“ за заварки или нещо друго: лекарите „легално“ влачеха дамаджаните от „доброволните“ дарения на борещите се за повече внимание пациенти ( в болниците се плащаше на ръка на чистачката, да подмете на твоя близък болник). Ако Флоров е „пропуснал“ да забележи кога и как се формира манталитетът на цял един народ, гледащ благосклонно, ако не и завистливо на крадците, явно е от Червената планета на чудесата, в която и до днес пребивават подобните му мисловно. А помни ли поне, като дава пример с кражбата на автомобили, че нямаше ( защо ли?) кой знае какво за крадене, защото същата тази държава се беше погрижила да осигури равенството на гражданите пред н.в. дефицита- криминогенен феномен, който генерираше черна борса и масов рекет на имащите достъп до дефицитните стоки, спрямо милионите просители на елементарни битови блага?

Върху плодородната почва на това чудно наследство и с организационно-партийната ръководна роля на другари по възгледи на Флоров, в браздите на подарената ни свобода избуяха бурените на съвременната престъпност. Тя не дойде от „нищото“ и не е рожба на демокрацията, а е наторявана от десетилетна традиция на презрение към публичните лъжи, облечени в униформата на закона и на усещането у хората, че е най-добре сам да се погрижиш за замогването си с всички възможни средства. Стига да не те хванат. За което ( да не ги хванат), се грижат кадри, като др. Флоров, както сам признава той, без обаче да съзнава какво говори.

Да се чудим ли, че мафията си има държава, щом начело на (уж)борбата с мафията стои човек, който мрази днешната и обича онази, тоталитарната държава?

Изглежда безнадежно това да се изясни на „когото трябва“ и ще се опитам да му го преведа на разбираем език. Взимам пример от героя, участник в масовия разстрел на ранени германци край Жабокрек, който с умиление си спомнил за паролата за нападението срещу безпомощните обитатели на санаториума: “Бре, Йоване, изкарвай воловете от овеса”. Това заявил, според в. „Труд“, бившият екзекутор на сакати германци и днешен академик Никола Попов. Учен е човекът, хвали се с голямото постижение да хвърляш гранати срещу приковани към кревати.

Време е да призовем Борисов да изкара от овеса неадекватните другари, които преживят с носталгия глупостите за реда и дисциплината като непреходна ценност на тоталитаризма.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/