Първанов се завръща към родната си… партия

Георги Първанов, известен още и като Гоце, щял да се връща в родната си коч…, пардон, партия, след края на песвдо-президентския си мандат. По неговите думи това завръщане щяло да бъде благотворно – то би укрепило партията, както и би отворило левицата към нови коалиционни партньори.

Псевдопрезидентът изглежда е забравил, че съвсем доскоро коландреше нова партийна структура, наречена АБВ, чиято неприкрита цел бе да приватизира електоралното наследство на БСП, както и да консолидира левицата под неговото мъдро ръководство – като по този начин елиминира днешните леви лидери и си осигури политическо бъдеще за онзи тъжен период, в който портите на Дондуков 2 се хлопнат зад гърба му.

По този начин Първанов се оказа уникален – няма друг случай, в който един действащ президент да се занимава с партийно строителство и да учредява политически формации в рамките на своя мандат. Тази екстравагантност го скара с Конституцията, която много ясно определя президентските правомощия – и го превърна в псевдопрезидент – както го наричам и до ден днешен.

Перспективата на неговата азбучна молитва /Аз, Буки, Веди, Гоце – помните я, нали?/ ужаси преди всичко бившите му съпартийци – и принуди дори хрисимия Сергей Дмитриевич да втвърди тона към държавния глава – и да предупреди недвусмислено, че столетницата не е за продан, нито пък за подмяна.

Напразни тревоги обаче: АБВ-то се оказа политически запъртък. Не набра скорост, нито пък показа характер – и биде набързо опаковано и изнесено от сцената – и прибрано там, дето се прибират политическите срамотии – в дебрите на забравата.

Който трябва да помни обаче – помни, колкото и неприлични да са подобен род спомени за цялата левица. Например въпросният Сергей Дмитриевич, който ехидно отбеляза, че не вижда нищо страшно Първанов да се завърне в БСП като… член на партията.

Така – като член на партията – някога се завърна Жан Виденов. Той дори не беше я напускал – просто му се наложи да подаде оставка от лидерския пост – само че след това така го опаковаха, че ни се чу, ни се видя повече от десетилетие. Лидер по време на това опаковане беше, разбира се, Първанов.Това е обичайната лява съдба на завръщащите се от профукани високи позиции във властта.

Разбира се, днес той великодушно омаловажава амбициите си. Желанието му да се превърне в завърнал се блуден син имало само алтруистични подбуди, било „един морален жест на признателност към всички онези хора, с които съм работил много”. Какво значи тук някаква си личност - пред този морален жест?

„Аз самият за постове не се стремя.” – казва псевдопрезидентът. Тъй де, той тъкмо слиза от най-високия пост в държавата. Но веднага добавя:  „А конкуренция, лидерска, сигурно ще има.”

Едва ли някой се съмнява между кого и кого ще бъде тази лидерска конкуренция, ако наистина я проима. Можем обаче да се запитаме – ако потайните амбиции на Георги Първанов се осъществят – накъде ли ще поведе БСП? Той – който забатачи България с тройната коалиция, на която бе основен архитект, и я натика силом в „големия шлем” на руските енергийни проекти, от които и до ден днешен не можем да се откопчим?

В този смисъл може би е симптоматично мястото, от което псевдопрезидентът отправя своите послания. От Криводол, където се бил оказал по повод празника на градчето. Може би именно натам ще поведе своята партия, ако сколаса да я оглави – към кривия дол. Иначе казано – към джендема.