Синдромът на сквернословието

Навремето Сашо Божков публикува в две книжки текстовете от своя блог – казваха се “Мисли за душата” и “Още мисли за душата”. Той публикува не само своите статии, но и постингите под тях – с презумпцията, че те са неразделна част от написаното – и че без тях, без осъществената с тяхна помощ обратна връзка и без тяхното многостранно обговаряне, неговите текстове биха били несравнимо по-бедни – и не биха имали пълноценен живот.

Много от тези постинги бяха негативни. В много от тях го наричаха “мистър 10 %”, ругаеха го, обвиняваха го, че е разпродал и съсипал България. Той обаче ги публикува – всичките до един. Днес всеки може да съпостави написаното от Сашо и възраженията на неговите хулители.

Трябва да отбележа, че сравнението не е в тяхна полза. Още тогава можеха да се доловят някои от характерните черти, които белязоха по-сетне българските форуми, за да ги превърнат в клоаки или бестиариуми: пишещите бяха глухи и слепи, те просто не се интересуваха от това, което авторът иска да им каже или да им внуши; те си имаха предварително изградено мнение за това що за гад е той – и го трапосваха там без връзка с темата и идеята му.

Сашо бе широко скроен човек – това си личеше не само по думите му, но и по толерантното отношение към опонента. Той не отрицаваше, не ругаеше, не заклинаше – тази част от българската публицистична традиция сякаш не важеше за него. Оборваше своите душмани с една лека, ведра, често неразбираема за тях ирония – но достатъчна, за да раздразни примитивните им душици. И те ругаеха, псуваха, заклинаха, разправяха за него приказки от хиляда и една нощ.

Това тяхно бесуване се превърна в традиция, в ритуал. И както всичко в България, този ритуал изпростя и се опростачи до крайния възможен предел.

След четиридесет дни по пътеките на индийските Хималаи чета сайта си, този път заедно с постингите в него. Чета и се удивлявам – колкото и да си мислех, че нищо вече не би могло да ме удиви. Чета го и си мисля – дали ако реша да публикувам нещо от тези текстове, бих могал да постъпя като Сашо Божков?

Отговорът ми е – не. Защото освен нормални хора тук (а за съжаление и навсякъде другаде в подобни форуми) пишат и някакви пълни хухавели, стопроцентово поразени от синдрома на сквернословието, според които очевидно съществуваш само доколкото ругаеш и псуваш – което те правят на моите страници средно по десет пъти на ден. Текстовете им превишават в пъти оригиналните – и очевидно те не спят, не ядат и не се съешават, само и само за да могат да ругаят без мяра и логика всичко написано в “Свободата”; при това, забележте – като го приписват от първия до последния ред на моята скромна личност – без значение кой го е написал.

Съдете сами. Ето ви някои случайно подбрани типични образци:

“Ей Плащильо, червен маймун, я кажи ти бе, що за мазна слуз трябва да си, че да се нагъзиш дипломатично за такъв постец....или да си спец като теб, по нищо правене и историко-литерат-бърборене?!?!?

Мърши, май нещо ви е яд, а?!?Че Другите Българи се спасиха от гнусната ви кочина и нямате вече умни роби?!?А уруди гнусни?!?Пък и шайката разбойници партийни елити не е вече и толкова благодарна, както е била преди към допломатстващите прасета!?!?!

ХАААА ХА ХА ХА ХААА Плашильо, що така бе свиньо?!?!?Я да се цаниш дипломат на мангалите, та да ги омаеш с многобройните си превъплъщения!?!?!Цигански говориш ли?!?!?”[1]

Над-референдум към статията ми “За робите и робовладелците”, 4-ти август 2011

Или:

“ХХАА ХА ХА ХААА Плашильото се засегнАло нещо?!?Ей комунистическа свиньо, като си се налапала с история и литература като патка с топли лайна, и декларираш как ти е мъчно за тоя или оня, що си мислиш, че някой трябва да те зачита бе буклюк комунистически службашки!?!?!Бил бил от кариерата....коя кариера бе мършо?!?!?

Точно такива помияри, които не само са членували в бкп, а са и били на постове, категорично зависими и от дс-кгб НЕ трябва да се допускат до обществени изяви и влияние!!!?!!!Лакей мазен, дупиш се да правиш метани тук и на гьобурсука инджев, защото видиме ли пишели добре публицистика!?!?!И какво от това като пишат сега?!?Случайно да са върнали времето назад, когато някои ги трепеха по комунистическите зандани за същото?!?!?Къде бяхте тогава бе мърши списувателни?!?!?Крихте се из дс-сокаците нали, които няма как да не познавате, след като сте се въргаляли там!?!?!

На ви хигиена уруди скапани....свООбодна хигиена!?!?!”

Пак същият относно статията “11 май” написана от  проф. Иван Шишманов, което очевидно е без значение

Мога до посоча още десетки подобни примери: плодовитостта и изобротателността на Над-референдума са наистина поразителни. Редом с фамозния художник Божидар Хинков той беше един от мародерите на перото, заради които миналата година отрязах всички коментари в сайта. Тогава получих развълнувано писмо от тази странна персона – подписано с реалното й име. И познайте какво се оказа: хулителят бил не Той, а Тя. Над-референдум с пола. Трансгресия на пола върху хлъзгавата повърхност на псувните и попържните. Горката Над-референдум...

Има обаче друга една персона, която бие Над-референдума – и по плодовитост, и по перковщина: това е фамозната г-жа Маришка. (Силно подозирам, че Тя пък е Той.) Тази жрица на сквернословието се обръща към мен с фамилиарното “Еди”, държи ми сметка за това, че не съм отговарял на нейните постинги и не съм си вземал бележка от нейните съвети, кудкудяка, наставлява, обвинява и държи морални тиради, сякаш извлечени от устата на героите на Илф и Петров. Неищо повече обаче – тя припознава зад всеки ред в сайта моята скромна личност – и нищо не може да я убеди, че не пиша там под поне дузина никове, мъчейки се да я уязвя по някакъв начин. Как ви звучи например това:

“Еди,не ти ли омръзна тази простотия,не се ли усещщаш че деградираш с тези игри.Блога ти е мини-кочина и единствения виниовник за твоа си ти. Не се запалва туй,което не може да се запали. Можеш ли да отгатнеш коя е този неуморим писач тук,който поства по десетки пъти свои записани постинги?. Ами същия ,дето използва много никове. И нека някой да каже,че не владееш "мултипликационния метод".

Знам,че не разбираш от тайни служби,злобееш,когато ти показвам грешките,убърка се като пиле в кълчища за пошенския код,но браво,че си с есправил с телефонния. Нали все пак ще ме запомниш с добро и завинаги.”

Маришка под статията ми “Българската Конституция и депутатската проституция – част първа”, 22 юли, 2011

Или това:

“Драги Еди,а ти си най-карикатурния образ сред собственици на сайтове,никой не прилага такъв селски похват,да пише сам в блога си,по поредици от различни никове. Засичла съм по три-четири постинга за няколко минути,от един и същ комп. Та,точно ти ще говориш за карикатуристи. Елементарнта скромност изисква да затвориш блога си,защото един ден ще ти се смеят колегите. Ще те прекръстят на Еди-многониковия, абе явно ти си по мултипликационните методи, дето комунистическата сган измисляще. А мен ме правиш на комунистка.Дай на някой твой познат(може и комунист) поне един мой коментар и им кажи,че автора е комунист. Ако и те кажат това,значи аз съм побъркна,комунистка съм,ама не съм знаела. Иначе,друг е лудия.Абе,ти ходил ли си в детска градина,че нещо детско лъха от теб....”

Пак тя, под “11 май” на проф. Иван Шишманов – и тя като Над-референдума е напълно глуха за съдържанието на тая статия, писана преди близо 90 години: започва се с Еди и туй то!

Маришка има особено силен рефлекс, когато някой друг форумец се възмути от нейния словесен тероризъм. Тогава привидно закачливия тон бива изоставен, а възмутата се развихра като торнадо, както е в следния откъс:

“Комунистически Кардинале,защо мърсиш клавишите и екраните на компютъюрите,няма ли да изоставиш плесенясалата си комунистическа помия и да станеш истински човек,мъж не си бил никога,това го разбрахме съвсем случайно,няма ли да се освободиш отъ тоалетната хартия,в която комунистическата сган те е завила и избърсала задниците си. Не е ли крайно време,след толкова години на близане на тези вмирисани мърши да се излекуваш от тази антихуманна дейност. Няма ли да разбереш,че си служил и ласкал най-отвратителната част от тези изроди. Защо са ти били толкоз езици,познати,страни,история имена,събития,когато нямаш сили да се освободиш от обсесията на мършата. Толкова ли е привлекателна тяхната воня. Как ми се иска да те видя какъв плашльо си,пълен шут си бил в твоята комунистическа кариера. Затова копоите от ДС са ти се присмивали и не са обръщали внимание на такъв безумен плъх. Хайде взимай повче хапчета,пък аквото ще да става...”

Маришка към Кардинал Ришельо под статията ми “Българският вариант на операция Клин”, 27 август 2011

А когато е подгонена от неколцина форумци, които до един ме призовават да прекратя цялото това безобразие, г-жа или по-скоро г-н Маришка изпада в неочаквани откровения – и ръси предизвикателни вопли от рода на следните:

“Може да съм курва и може да съм президентски човек но на вас какво ви пука. Такава съм си. Е и какво? А вие какви сте бе посерковци? Я се вижте.Дори и не разбрахте колко време ви мотах.Въпроса е че няма какво друго да правя и затова ви досаждам. Е ще ме изтърпите, къде ще идете.Президент не президент, Гоце не Гоце, Гъци не Гъци, ще търпите.”

Същата под “Президентството затвори, отмарят по резиденции”, препечатана от Фрогнюз, 21 август, 2011

Пиша всичко това, защото ми писна. Защото тези хухавели просто провалят “Свободата”, защото се подиграват с желанието и усилията на толкова много хора, които се опитват да споделят честно и открито своите мнения върху написаното. Защото не са толкова много трибуните на свободното слово, та да позволяваме на някакви психопати да ги обсебват в полза на сквернословните си наклонности и налудности.

И затова тези хора нямат място тук – на територията на свободното слово. Оттук нататък те са персона нон грата в “Свободата” – и техните постинги ще бъдат трити всеки път – когато и където се появят; същото се отнася и за новите никове, които те несъмнеано ще се опитат да използват.