Будна кома

          Делят ни два дена от предизвестената номинация за кандидат-президент от страна на ГЕРБ. Но ето, че сините – в частност СДС, произведоха своя новина.

          В първия ден на септември те се регистрираха за участие в президентските избори, но не с партньора си от Синята коалиция - ДСБ, а с ОДС (Общност на демократичните сили), в която присъстват Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев, Александър Праматарски и Любен Дилов-син.

            Егото на Костов

          Като причина за внезапното отмятане от съюза с ДСБ в Синята коалиция, Борис Марков - шеф на предизборния щаб на СДС, посочва „егото на Иван Костов”. Последният отдавна е точния човек, който пасва на всяко злодеяние – тъй както универсалното ренде „Вьорнер” твори чудеса във всяка кухня. Егото му може да тежи отдавна, но се превърна в непосилно бреме именно сега – за да оправдае коалиционната изневяра.

ДСБ заявиха, че няма да излъчат свой кандидат в надпреварата, от която очевидно ги изтикват като нежелан баласт. Но е спорно дали с новия баласт „синият” кандидат Румен Христов ще спечели (изгуби) нещо повече. Добре, главният злодей вече ще липсва. Най-после СДС демонстрира „еманципация” от него. Въпросът е, под чия егида става тази еманципация и към кого е ориентирана. Ориентирана е към известни от близкото минало сини политици в недобри отношения с лидера на ДСБ и незамразени такива в посока към ДПС и вероятно още някъде.

            „Тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам – дано, дано, дано”.

          Каквото и да става, но и със сегашния си председател СДС демонстрира римейк на ситуацията след местните избори през 2003 г. Когато след уверената си загуба тогавашният председател Надежда Михайлова заяви като победител, че току що се е сформирала нова дясна коалиция. Сред хората до нея тогава пак беше Любен Дилов-син. Карат ни да повярваме, че и днес именно ще стане чудо. И ще настъпи мечтаното дясно обединение.

            Китове-самоубийци

          СДС зари като кит в плитчините. Ако някой има натраплива мания за самоубийство, той рано или късно ще успее.

За ДСБ не знам и не се наемам да обобщавам. Знам само, че появата й запълни празнотата, която остави у мен СДС през 2003. Отчитам, че в момента по-почтено играят ДСБ. Не защитавам Иван Костов и ДСБ по принцип и завинаги, така както по презумпция биват заклеймявани. Те може да имат своите грехове  За мен в момента те може да са по-адекватен изразител на целите и надеждите от началото на мътния преход. Но виждам, че така или иначе – това не е достатъчно. Освен за оглавяващите съответните формации – СДС и ДСБ. Те може би разчитат, че са абонирани за присъствието си в парламента. Но оттук-нататък това вече не е сигурно. А мен вече не ме интересува, ако целта им се е свела дотам – да минат някак четирите процента и после взаимно да се надцакват.

          Последният ход на СДС е неуместно послание към сините привърженици. Вежди то няма да изпише, но може да извади очи или поне да извади някого от следващия парламент.

          Нашите гласове не могат да бъдат обект на приватизация, защото мислим с главите си или поне се опитваме. Трябва нещо ново и достатъчно убедително – защото резултатът от реминисценциите е красноречив и още отсега е ясно, че ще отведе доникъде.