ЗА ЕДНА ИДИОТСКА ГОДИШНИНА

Става дума за нападението на Полша на 1 септември 1939 година, тоест началото на Втората Световна война. Днес историята вече е корегирала съветските и руски пропагандни интерпретации на тия събития и ги описва такива, каквито са били: нахлуване на Германия, Русия и на малък словашки контингент за завземането на Полша. Това е само една седмица след подписването на договора Сталин-Рибентроп и завършва на 6 октомври 1939 когато Германия и Сталинска Русия разделят и си присвояват цяла Полша.

Само след два дни, на 3 септември, Франция и Англия обявяват дойна на Германия. Тази бърза реакция изненадва Хитлер. Това, което изключително изненадва поляците, е когато само след две седмици на 17 септември Сталин нахлува в Полша от изток и по тоя начин спира всякакви полски планове за отбрана. Сталинските пълчища нахлуват в Полша съгласно тайна клауза в договора Молотов-Рибентроп. На 6 октомври след битката при Кок Полша спира всякаква съпротива.

На 8 октомври Германия директно анексира, тоест присвоява, половината Полша и свободния град Данциг. Сталин си присвоява другата половина и я прибавя към Белорусия и Украйна, започвайки веднага кампания на съветизация. Това включва избори по съветски, чиито резултати са нагласени да узаконят заграбването.

В Полша остава малка група от решителни поляци, които започват организацията на вътрешната съпротива. Поляците се спасяват кой как може – през Румъния или през Русия. Сталин – има си хас –пуска едно огромно множество от хора, включително жени и деца, през Русия и евентуално през Иран и Индия, да достигнат до Западна Европа. Много от тях измират от глад и болести по пътя. В първите две седмици на германското нахлуване много поляци бягат към Съветския съюз.Географските императиви си казват думата – поляците просто нямат избор.

Остатъците от полската армия, които се добират до Англия, Франция и Америка, образуват основата на полските военни контингенти, известни с участието си на буквално всички фронтове през Втората Световна война, включително и на страната на Червената армия.

Така започва тази ужасна война, представена в изкривен вид на българите. За петдесет години комунистическа диктатура на тях никога не им беше казано, че българската комунистическа партия е подкрепяла изцяло договора Молотов-Рибентроп до нахлуването на Хитлер в Русия. Това го дължим изключително на сталинския слуга Георги Димитров. По доста нагъл начин на българите също така им беше тъпкано в главите, че войната е започнала на 22 юни 1941, тоест когато Хитлер напада сталинска Русия. Цели поколения израстнаха без да знаят нищо за периода от нападението на Полша до тази дата. Така за цели 21 месеца или почти две години поколенията българи след 1944 не знаеха, че войната е бушувала с всичка сила. Европа е прегазена безцеремонно.

Англия остава като единствения свободен бастион и трябва да изтърпи разрушителните бомбардировки на германското Луфтвафе. Напълно неподготвена за такава война тя търси спешна помощ в САЩ, които й пращат значителен брой старомодни разрушители и фрегати за отбраната й в замяна на някои британски бази в Караибско море.

През това време Чърчил поддържа активни контакти със Сталин и се опитва да го убеди да започне военни действия срещу Германия с далновидното предупреждение, че Съветска Русия ще бъде постигната от същата съдба както Полша. Сталин обаче като един пълен военен неграмотник отхвърля всякакви такива предложения със заявления от сорта: «Ако капиталистите се бият защо ние трябва да им помагаме?» Той, разбира се, не счита Хитлер за капиталист – и как би могъл, когато самия Хитлер е участвал в конференции, обсъждащи как трябва да бъде елиминиран капитализма, а самата национал-социалистическа партия е работническа. Да не говорим за изключително удобния икономически обмен между тия два идиота.

Сталин не само не вярва на Чърчил, но той храни изключителна омраза към Англия като към центъра на капиталистическото зло и най-големия мошеник в световната политика. Това е главната причина той да не обръща никакво внимание на предупрежденията на Чърчил  и на големия брой разузнавателни сведения за подготвяното нападение на Хитлер срещу него.

С нападението си Хитлер наистина удря жестоко съветския картонен икономически модел и Чърчил веднага задейства активната си  дипломация за организиране на презокеански конвои, пренасящи жизнена помощ на най-големия враг на капитализма. Така започва нов етап във вече активната война в Атлантика – войната за охрана на конвоите, чиято цел е съветското пристанище Архангелск.

Малко пояснение: конвоите са съставени изключително от свободна търговска флота от целия свят и по желание на капитаните на всеки отделен кораб, обикновено привлечени от солидно военновременно заплащане, с целия риск на войната. Немския подводен флот е безмилостен: за първата година и половина от атлантическите бойни действия немците потопяват кораби с 11 милиона тона водоизместимост. Само Англия за цялата война понася 100 потопени товарни кораба и 3,000 загинали моряци.

Един любопитен  факт е че като доброволни участници търговските кораби и екипажите им  и днес не са признати като ветерани от войната, макар че всички са единодушни, че атлантическите конвои са били хвърлени в най-жестоки морски условия и крайно малка охрана, преди САЩ и Англия да организират защитата им. Една от причините търговския флот да не бъде включен в признаването му като активен участник във войната е факта, че по същество той е помагал на сталинска Русия, тоест страната, която заедно с Хитлер е участвала в завземането на Полша и е подписала договора Молотов-Рибентроп. В България не си дават сметка,че по този начин Сталин се поставя в положение на враг на Англия, подпомагайки в същото време съмишленика си Хитлер.

Сталин, разбира се, след нападението на Хитлер приема всичко, което някой може да му даде, независимо дали е капиталиста Чърчил или капиталиста Рузвелт, безразлично дали умират моряци и колко кораба са потопени в жестокия Атлантик.

Малко признание за тази неизвестна за българите част от войната беше организираната среща на руски ветерани и моряци от търговската флота на САЩ и Англия на 30 август в същия Архангелск, където е завършвал пътя си всеки конвой, преди да поеме отново опасния път през океана.    

За петдесет години Полша беше представяна на Българите като «братска Полша» без нито дума за събитията от 1939 или за войната на конвоите и западната помощ на Сталин. Полша обаче беше първата, от която доминото започна да пада. Поляците не бяха поставени на колене – те запазиха националното си достойнство, въпреки изключително подлата сталинска политика към страната. Поставена на колене, България като послушно кученце води за десетки години анти-американска и анти-английска пропаганда. Дори и днес в българската преса няма да чуете нищо, свързано с тези събития. Сегашните български правителства, съставени в по-голямата си част от бивши комунистически слуги на руските интереси, очакват тия факти да бъдат забравени и пледират за политическа поносимост. Тяхната неспособност да намерят подходяща идеологическа опора се дължи на комунистическата им мозъчна закостенялост, която от време на време неибежно показва овехтелите си идеи, такива каквито са им били мозъчно щампирани от сталинизма.