DEM DEUTSCHEN FOLKE

«На германския народ» - това значи на български горния надпис. Вдъхновен директно от американската революция, някъде в седемдесетте години Тодор Живков започва усърдно да използва думата «народ» в речите си: в името на народа; за благото на народа; от народа за народа. Българският така наречен «народ» дори и не си дава сметка, че Тодор Живков е бил информиран за характера и същността на американската обществена система на управление и е решил да популяризира в речите си думите на Линкън от неговата реч в Гетисбърг: «...government of the people, by the people, for the people...», тоест “правителство на народа, от народа, за народа...»

Няма нужда да ви обяснявам, че за да станат нещо като крилата фраза тия думи са извадени от контекста и впоследствие са станали девиз на Америка. По-важно е, че Тодор Живков е решил, че той може да го използва без много-много да обяснява от къде го е взел или защо го е взел.

И така, тоя български Кадафи тикаше с години в главите на българите, че те са народ,че всичко идва от народа и че всичко е за народа и в името на народа. Не споменавам случайно Кадафи, тъй като и той прави всичко в името на народа. Същият е смисъла и на заглавието. Хитлер също прави всичко в името на германския народ и за германския народ. Ваша воля е дали да сравнявате Хитлер,  Тодор Живков и Кадафи и особено дали са били слуги на народа. В името на народа Мирчо Спасов, Тодор Живков, Антон Югов и Вълко Червенков като слуги на народа размахват брадвата си в Белене. В името на народа съди и НАРОДНИЯ съд. Интелектуалци, опозиция, средни и богати българи за тях не влизат в народа. Те не са народ – те са врагове на народа.

Но ето че времената се менят и откак комунистите се подпързолиха в 1989 те повече не използват думата «народ». Станишев например се обръща към тълпата на Бузлуджа като към «Мили хора!». Може би защото тия «мили хора» са вече бизнесмени, фермери, буржоазия, алъш-веришчии и други такива, но не и народ!

Защо така изчезна думата «народ»? Защо повече нито другарят Гоце Първанов, нито който и да е от неговите апапи повече не използват тая дума? Дали пък не стана мръсна дума? А заедно с нея изчезна и «пролетариата» и «трудовите селяни»- тези най-прогресивни от всички класи, както и «буржоазията» - тази най-лоша от всички класи, най-мразена от Ленин и от народа, и от пролетариата, и от трудовите селяни.

«Народ» - колко хубаво звучи! И колко оневинително! И нещо още по-хубаво: с него можеш да оправдаеш всичко, което правиш като генерален секретар, или като фюрер, или като полковник: «В името на народа!»

Трябва да признаем – хубаво е, наистина. Когато му дойде времето зарезваш народа и го превръщаш на граждани, на консуматори, на бизнесмени, на «мили хора», на фермери и на всичко друго, но не и народ. Както от бубата става пеперуда, така и от пеперудата става буба.

Може да звучи хубаво, но комунистите на Станишев и на Първанов не могат да си пречупят езика, защото от сега нататък те, комунистите, са вече буржоазия, тоест най-мразената от всички класи.  И нещо повече – те са не само новата буржоазия, но и новата олигархия, тоест най-голямото капиталистическо зло, най-лакомото и най-престъпното. Така поне са ни казвали. За олигархията  думата «народ» не върви. За олигархията вървят парите, а заедно с тях и труповете. Или както казваше другарят Тодор Живков: «Партията и народа са единни!»

Днес  партията е завършила прехода си в олигархия. На 7 септември партията-олигархия ще се срещне с народа (поне тоя, който е останал) единни както винаги, в Ботевград, за да отдадат почит на един народолюбец! И така, вицът за народа извървя с него цели 33 години. Нелошо постижение, нали? Затова на неговия паметник някой трябваше далновидно да издълбае в камък думите: «Такива бяха времената»!

Такива бяха –  а кажи му нещо!