6-и септември

Силвия Белева

Днес е празник. Не какъв да е, а празник по повод на част от съединението на земи, населени с българи. Макар и частично, това обединение е тласък за движение напред.

Денят на Съединението е скъп за всяко наистина българско сърце. Защото за някои, говорещи български, празникът е друг, а именно - обърнатата шестица – 9 септември. Когато се каза, че сме „освободени” – вероятно от свободата и когато духът на 6-и септември 1885 г. беше зачертан и подложен на системно преследване. Как така някакви си българи ще пристъпят волята на царя-освободител и ще се съединяват? На 9-и се случи друго „съединение”. Случи се насилствено присъединяване на България към зоната на червеноармейския ботуш. Той изискваше да бъде възпяван с благодарност и да му бъдат издигани паметници.

Делото на 6-и септември е особено ценно с това, че е постигнато със собствена решителност и собствени сили – без да се чака нечие върховно благоволение и без да се пита. Това е дело на хора, свободни по дух.

Има нещо зловещо във факта, че СССР ни обявява война тъкмо в навечерието на този светъл български празник, за който не дължим благодарност никому, освен на достойните свои предшественици - наши сънародници.

Има нещо показателно във факта, че през 1885 г. Русия е била против българското Съединение – не са й влизали в плановете събиране в едно на Княжество България и на Източна Румелия. Натрапливите опити на Съветска Русия да създаде хаос в страната ни и да си осигури трайно влияние са особено отчетливи през 1923 със Септемврийското въстание и през 1925 с атентата в църквата „Света Неделя”.

Те се увенчават с успех за нея през 1944. За зла участ на България и на нейното население, но за щастие на шепа лумпени, усетили далаверата и развили през годините мандраджийския си манталитет до степен на виртуозност. Тези среди утре на 7-и ще честват 100 години от раждането на някогашния уникално посредствен, но хитър диктатор, чието време изглеждаше безкрайно. А днес умилно – за голяма част от изстрадалия и ошашавен българин. Засега планът да се почувства той жертва на съзнателно деформираната ни и нездрава „демокрация” успява.

Може би българинът като цяло е вгледан назад – и навремето пред риска от неясната промяна, в чиито глашатаи привиждаше някакви съмнителни брадати типове, с преживна последователност си избираше миналото, което беше псувал под мустак. Познато зло – по-малко зло. Та и сега – в утрешния ден ще възпяват времето, когато „се живееше по-добре и по-сигурно”.

Специално за сигурността се изказа някакъв висш полицейски кадър, който заяви, че искаме ли въпросната сигурност срещу попълзновенията на престъпността, тогава трябва да се върне времето отпреди 10 ноември 1989, когато се живееше „по-добре” и т.н. И тук кръгът се затваря и пропада в спиралата на безвремието – надолу и назад.

Какъв пример в противовес на всичко това даде организацията, която днес се кичи с името „СДС”. Даде пример, уверено вписващ се в посока „надолу и назад” – чрез упоритото си обезсмисляне.

Въпрос на дни е да се роди седеммилиардният жител на планетата, отчита агенция ДПА. Един се ражда – друг умира. Най-вероятно е въпросното бебе да се появи в Индия или в Китай – държавите с население над един милиард.

В момента високо индустриализирана държава като Германия и развиваща се Етиопия имат малко над 80 милиона население. Само че след някакви си 40 години населението на Етиопия ще е 174 милиона, а на Германия – 72 милиона. Не звучи твърде насърчително.

Ето какво казва Ангела Меркел по този повод: „В свят със седем милиарда души, ние 500-те милиона европейци трябва да се държим заедно”. Защото „в противен случай европейското благоденствие и ценности ще бъдат обречени”.

България се стопява с темпове, които може и да я лишат от позицията да наблюдава кой и кога ще шутира общото ни кълбо „Земя” в непредвидима посока.

„Да се държим заедно” – казва Ангела Меркел. Това е твърде трудно дори за цивилизована Европа. Камо ли за гетоизираната в съветския щит България. от чийто кораб към европейската й интеграция не спират да избиват пробойни в посока към уютното й минало – т.е. към дъното.

Има значение за кои точно европейци се държим.

Европа и светът имат своите проблеми. Те включват както икономическата криза, така и опасенията за посоката, в която би поела Арабската пролет. Защото тя вече дава недвусмислен мигач.

Вече се обърна внимание върху челото на либийския опозиционен водач – Мустафа Абдул Джалил. То е с трайна и втвърдена цицина, вследствие на петкратните молитви към Аллах и съответното челобиене. Доколко и в каква степен Либия би се оказала отворена и интегрирана към света с водач, чието верую е ислямското право, предстои да видим.

А доколко „европейска” България и член на НАТО ще се впише в цивилизования свят с предстоящите тържества на 7 и 9 септември – не е необходимо да видим, защото отсега е ясно. Вписването е изцяло в каноните на комунистическия шариат.

За всички останали българи: хора, честит 6-и септември и честито Съединение! Дай боже – да пламне искра от родолюбието и безкористността на съединителите от 1885. Има вопиюща нужда. Докато, разбира се, нас все още ни има.