Фрагмент от "Стрела от тръстика"

Разкази за Тодор Живков от хора, които са обслужвали височайшето тяло: Кабинетът му бил на втория етаж на Партийният дом, гледал на запад. Имало четири входа-подстъпи към зданието. Източният вход бил най-охраняван,през него имал право да преминава само той. Южният вход бил “либерален”, през него влизали почти всички посетители... Живков билмного суеверен. Много вярвал в билки. Бил почти изолиран от живота посредством апарат от четири секретари. Те били възрастни жени, по-стари от повечето служители около него; никой не познавал тезижени, животът им бил напълно  засекретен. Възможно е и техните семейства (ако са имали такива) да не са знаели какво правят в работното си време. Смъртта на Людмила посреща много тежко, не яде пет дни, бие си главата в стената, има чувство за скръб. Помни много, но само интриги и лошо за другите или важни за неговото положение неща. Обича да се представя за велик човек. Животът на царедворците се състои в борба за влияние над лицата, които единствено имат достъп до него. Тези лица му предават филтрирана информация. На двата етажа имало отделни  асансьори с отделни пазачи. Коридорите били сиви, умишлено еднакви, на ъглите седели хора с уоки -токи. Веднъж посетителчул, че някой се смее зад плюшените пердета в кабинета му. Живков не знаел какво става в живота на хората, не е вярно, че го интересувало. Бил неочаквано щедър понякога към масажисти, фризьори. Отварял чекмедже в кабинета си, пълно с пари, включително  валута, и давал големи суми, ако бил доволен. Имал незаконно дете от една стюардеса. То, детето, обичало мотоциклети, шлемове, костюми за мотоциклети. Самият Живков обичал ловни дрехи, авджийски принадлежности.  Считал себе си за най-добрият ловец между васалите на СССР, гордеел се с колекциите си от рога, мечки. Бил странно развеселен няколко седмици след убийството на дъщеря си. Може би е бил на някакви медикаменти или развеселяващи вещества. Разбунтувал се срещу контролиращи го звена за “грижа”, по-скоро надзор, претендиращи за абсолютен надзор над здравето му. Питал ги с гняв: “Кой допусна това да стане с Людмила? Защо стана това?” Не им се доверявал известно време. В живота му имало жена Клавдия, това е навярно стюардесата, от която се смята, че е имал дете. Стремежът му към величие бил примитивен: да се ядат меса, да свири каба гайда, да му пеят известни народни изпълнители народни песни, понякога прославящи несъстояли се героични събития с негово участие. Иначе бил самотен човек в по-късните години на властта си, седял си в къщи на Нова Година сам, гледал сам поздравленията си към народа за празника. Бил способен да убива, говорел за убиване на хора спокойно, искал да убива, който не слуша. Имал бащинство над незаконни деца – неясно колко на брой. Изпитвал ревност и страх към тях.