11 септември разпали религиозния радикализъм - може ли той да бъде обезвреден?

   Когато Хенри Кисинджър през 1994 г. публикува "Дипломация" -  своето изследване на международните отношения, в съдържанието не се споменаваше за ислям или религия.  Десет години по-късно, друг американски държавен секретар, Мадлин Олбрайт, написа
своята монография върху световната политика: "Могъщите и всемогъщите: Размисли върху Америка, Бог и световните дела". Почти половината от книгата се занимаваше с мюсюлманите и исляма. Контрастът между двете книги показва как се е променил светът, след като 19 мюсюлмани разбиха отвлечени самолети в Световния търговски център, Пентагона и нива в Пенсилвания на 11  септември 2001 г.

    Атаките отново върнаха религията на обществената сцена за много западни страни, където тя до голяма степен бе отстъпила в личната сфера. 11 септември показа, че религията повече не може да бъде пренебрегвана. Тя е ключов елемент в много национални системи и в радикални и екстремистки  движения, но и в движения,  ориентирани към човешките права, борбата за мир и гражданско общество, каза Скот Апълби, историк от университета "Нотр дам", Индиана, на семинар за религията в университета Кеймбридж.

    От този ден правителствата и изследователите в Северна Америка и Европа се обърнаха към социологията, психологията, антропологията и други дисциплини, опитвайки се да разберат
религиозно мотивираното насилие и да открият как да го предотвратят.

   Резултатите са смесени. Точната роля на религията в радикализма е неясна. Психологията и динамиката на групата могат  да мотивират екстремистите повече от вярата. Арабската пролет
може да стане демократичен вариант, който да надвие джихадистката идеология на Ал Каида.

   Десетилетия наред преди 11 септември политици и анализатори в западните страни демонстрираха, по думите на Апълби, "светско късогледство" към религията в политиката. Тъй като се предполагаше, че религията е нещо лично, те в повечето случаи я оставяха извън анализите си. Това ставаше въпреки факта, че ултраконсервативни движения се бяха появили в много вероизповедания в онези години и често намираха израз в политически действия.

   Иран организира ислямска революция, а афганистанците водиха джихад срещу Съветския съюз. Юдеите се заселиха в палестинските територии, появи се американската християнска десница, а индийските хиндуисти и будистите в Шри Ланка се намесиха в националната политика.

   Харвардският професор Самюъл Хънтингтън бе един от малцината, които доловиха тази тенденция. Книгата му от 1996 г. "Сблъсъкът на цивилизациите" съзря религиите и културите в корена на конфликта в епохата след Студената война. Западът и ислямският свят неизбежно са обречени да се сблъскат, написа той.

   Когато Ал Каида атакува на 11 септември, първоначалната реакция бе, че тези хора трябва да са истински религиозни фанатици, с промити мозъци, каза Скот Атран, американски антрополог от Националния център за научни изследвания в Париж, изследовател на религиозните конфликти.

    Макар президентът Джордж Буш да твърдеше, че ислямът е мирна религия, изопачена от атентаторите от 11 септември, войните срещу Афганистан и Ирак и засилените мерки за сигурност в САЩ накараха неговата "война срещу терора" да изглежда за
мнозина мюсюлмани като война срещу исляма.

   През годините след 11 септември социалните науки, изучаващи мюсюлманските екстремисти, започнаха да преместват фокуса от "ислямски" към "радикален". Вярата може да засили екстремизма, посочиха те, но замесените млади мъже първо трябва да са готови
за радикализиране.

   Установихме, че повечето хора, които се бяха присъединили към екстремистите, практически нямаха религиозно минало, каза Атран. Те бяха "вторично посветени", често в късните си
тийнейджърски години или малко след 20-те, най-често чрез приятели, понякога много набързо, обясни той.

    Главният фактор, водещ към насилие, не е религиозният плам,  а група приятели, готови да жертват живота си. Това, което свърза хората за джихад, са техните приятели, каза Атран, който
вижда аналогия във войниците по време на война - те умират един за друг.

    Изучавайки биографиите на атентаторите от САЩ през 2001 г.,  Мадрид през 2004 г. и Лондон през 2005 г., експертите ги идентифицираха като отчуждени млади мюсюлмани, търсещи усещане за цел в живота и самоуважение, каквото им предлагат ислямистките групировки.

   Целта е колосална, борба на доброто срещу злото и в нея ти си на добрата страна, обясни Ръсел Разакуе, британски психиатър,  произхождащ от Бангладеш, когото неуспешно се опитвали да привлекат ислямистки вербовчици в медицинския факултет в Лондон
през 1989 г.

   Това са млади хора в етап от живота си, когато търсят значимост, смисъл, приятели, слава и приключения. Радикалните идеологии отговарят добре на тези нужди, заяви Атран.
    Разакуе твърди, че студентите мюсюлмани с религиозно образование най-малко откликвали на религиозните вербовчици, с които се запознал.

    След 11 септември правителствата и учените предложиха разнообразни и понякога противоречащи си идеи за предотвратяване  на радикализацията на младите мюсюлмани в западните страни.

   Подход, често възприеман от мюсюлманските общности, цели да противопостави на радикалния ислям на Ал Каида пропагандирането на умерена интерпретация на религията,  която някои наричат "истински ислям".

  Атран смята това за напълно погрешно, защото според него няма  една единствена правилна интерпретация на която и да било религия. Той е на мнение, че социални работници трябва да
работят с потенциално радикалните младежи, за да им предложат мирни герои, на които да подражават, вместо Осама бин Ладен.

    Една британска програма помага на младите мюсюлмани да обсъждат проблеми и да решават конфликти, без да се опитва да променя религиозните им убеждения.
    Това е психологически мотивиран подход, "религиозно щадящ",  вместо антирелигиозен, каза социалният психолог от Кеймбридж Сара Савидж.

   Според Разакуе Арабската пролет - движението за демокрация и  свобода, е предложило неочакван нов тип превантивна стратегия, подкопавайки аргумента на ислямистите, че мюсюлманският свят трябва да създаде нов ислямски халифат.

   Това, което се случва в момента в мюсюлманския свят, е пълно  отрицание на постулатите на Ал Каида и екстремисткия ислям, смята той.

    /БТА/