«АМЕРИКАН БОЙ» ИЛИ КАЗАЧОК

Защо така, когато Дмитрий Медведев се кълчоти под звуците на «Американ бой», всички се подсмиваме? Може би защото товарищ Медведев минава за либерал, или защото това е толкова необичайно за руски президент? Нови са и двете неща –първо, че Русия вече няма генерален секретар, и второ – че е либерален. И президента обаче си има граници: когато една сатирична московска група реши да имитира за майтап кълчотенето на президента,  и либерализма свърши – видеото им беше махнато от телевизията. Дали президентът не се уплаши,че изглежда неприлично, тоест неморално, да се кълчи пред целия руски народ, па макар и на среща със съученици?

Наистина, ако погледнем в миналото, няма да намерим нито един генерален секретар да изпраска едно буги-вуги или рок енд рол: репертоарът на партийната върхушка се изчерпваше с няколко валса или казачока. Така че поне в София купонджиите бяха принудени да си носят «щайгите» (разбирай магнетофоните) от купон на купон - и прекарваха дни и нощи да записват западна музика от тайно внесени плочи или ролки. И те го правеха със завидно посвещение, така както московчани записваха всичко каквото им попадне от Запад на рентгенови снимки. И в двата случая те се опитваха да не бъдат смазани под валяка на комсомолско-партийния морал.

Партията винаги е държала за морална чистота - морална и идеологическа чистота! Дали няма да е майтап ако кажем, че партията е такава и сега? В «Работническо дело» и «Народна младеж» ще намерите изключителни статии за  вредата върху здравето  от танца туист, от който например може да ви се разпадне тазовата кост – нещо, което трябваше да уплаши до смърт българската младеж.

Но понеже стана дума по-горе за казачок, пред който с блеснали очи благоговееха българските комунисти, да припомним, че казачок (както и казак) идва от казах, тоест от Казахстан и е буквално монголски танц, усвоен от руснаците. Тогава обаче не е имало партия, която да се грижи за борбата срещу чуждото влияние, срещу чуждия морал и «упадъчните» танци, и затова днес руснаците, както и нашите комунисти, са монголизирани така успешно. Дори бих казал че и очичките им са някак по-дръпнати. С каквито се събереш, такъв и ще станеш, от там и склонността им да скърцат със зъби и да мечтаят да юрнат ордата начело с нов Чингиз Хан, който да оправи веднъж завинаги и света, и музиката. Навикът да мразят Запада и сега е лесно различим. Той идва от пропагандната бълвоч, която сипеха върху него ежедневно, от конфронтацията на Студената война, и немалко от завистта им към имащите общества.

 С идването си на власт болшевиките подминават тия подробности, заключват вратата на Русия и хвърлят ключа. Ето тогава, когато е трябвало да решават какъв висш морал е трябвало да носи съветското население, те са решили, че балета и операта са най-прекрасни изразители на комунистическите идеи. И така, кьораво и кьопаво в Съветска Русия ходеше на балет и опера.

Е, кажете ми сега, читателю, къде е правдата, когато едни подобни на вейки хронично гладни женички се носят по сцената в типичен френски маниер от осемнайсти век, подмятани откъм чатала от феминизирани педерасчета, и това ние с вас трябва да приемем като върха на болшевишката музикалност и марксистки морал! Защо, бога ми, френския балет трябваше да носи тази морална тежест? Кой болшевик реши да направи от него марксистко изкуство? Дали Сталин и Хитлер не си бяха плюли в устата, та джаза и в Германия, и в Русия беше такава «терра инкогнита»?

Самата дума джаз можеше да изприщи от ужас всеки комунист или комунистическо ченге, макар че тоя вид музика си е квинтесенциален американски фолклор.

Но ти не разбирай, че мразеха джаза –

напротив, напротив, дори да умираха, 

джаза със уиски те пак си обичаха...

Не е толкова трудно да заобичаш каквато и да е музика, особено когато носи ония неудържими унивесрсални характеристики, за които не е нужно да минаваш през консерватории. Не, те не мразеха американската музика, а самата Америка, но музиката й обичаха тайно – така за тях имаше всякаква музика, но за трудещите се имаше балет, опера и казачоци.

И за да не споменем единия кремълски владетел без другия, да си спомним как преди година на една британска музикална група се обаждат от Кремъл. От Кремъл? Групата не вярва на ушите си:  This must be a joke! Но не е. Групата, известна с нищо особено, освен че изпълнява репертоара на шведския състав АВВА, е шашната: канят ги за специално изпълнение, но не казват нищо друго. Очевидно владетел номер две на Кремъл е харесвал АВВА и е решил да ги покани със заплащане от 20,000 евро. Следва пътуване със самолет до Москва, а след това девет часа(!) лашкане с автобус, за да стигнат до потайно място, където да изпълнят няколко парчета.

- Ама наистина ли видяхте там Путин? – пита със съмнение репортера на ВВС.

- Ами видяхме го – казва групата. – Мислим че беше зад едни такива завеси и танцуваше.

Москва е далече напред от нас: още през шейсетте години на миналия век те поканиха Битълс, Сачмо, Бени Гудман и други, па макар и за пред  зали, пълни само с кагебисти. А на Тодор Живков му трепереха гащите дори и само един да покани.

Та затова предлагам Гоце Първанов и Бойко Борисов да бъдат принудени да изпълнят едно «Блу бери хил» на дует - с тия двамата и без това хората ни взимат за пълни будали, поне да не ни взимат за по-католици от папата.