Знам, че следното ще прозвучи нелепо в страна, в която властите разстрелват делфини с автоматични откоси, но е факт: културата е в основата на живота на всяко общество. Не парите, пържолите или поршетата - а културата. Самата дума “цивилизация” идва от думата “civitas”, която има две значения - на възпитание и на гражданско състояние.
Или, накратко, в основата на цивилизацията стои идеята за градска възпитаност. Който има такава е цивилизован. Който няма, е дивак и варварин.
Разпищоленото българско население в своето мнозинство избира диващината и варварството, а медиите подкрепят този избор и правят възможното да задълбочават неговите последствия. Затова впечатление прави опитът на Калина Андролова да започне разговора за българската цивилизованост в “Труд” на 2 септември т. г. Напълно е права, когато се присмива на “перверзно-комичната приказка за градската култура на София”. И отново уцелва мишената, когато пита, как така Несебър иска да бъде признато културно средище, след като
местните псуват
туристите. Работата обаче е доста по-дебела. Проблемът на България не е съществуването на културна долница (накратко “чалгата”, обзела всички равнища на съзнанието и поведението). Културна долница има навсякъде. Проблемът е, че в България липсва онази културна “горница”, която да удържа долницата в нейните нормални (за Европа) граници.
Културната горница си върши работата тогава, когато достатъчен по обем политически, интелектуален и медиен елит всекидневно се труди, за да формулира и разпространява нормите на приемливото и неприемливото поведение. В Англия с това се занимават големи вестници, Би Би Си, Кралската опера, големите университети. Във Франция нормите се поддържат от Сорбоната и Френската академия.
И навсякъде политиците участват в утвърждаването на цивилизоваността, а когато отстъпят от нея, подават оставка, дори да не са нарушили закона. За съдиите да не говорим.
За разлика от нашите хубавци - висшите магистрати, които не намират нищо нередно в това да се правят на крайно бедни, за да заграбват плажни парцели, или да бъдат съдници на самите себе си (забранено в Англия от 1245 г.).
Сред българския публичен елит отделни възпитани групи и личности се опитват да оцелеят, като се затварят в бункери на елитната култура (опера, театър, обсъждания на книги), и така отпадат от обществената въртележка, вместо да участват, за да облагородяват публичните нрави. В своята маса българският елит е точно толкова разгулен и варварски, колкото е и масата население.
За жалост, когато управниците видят парче култура, което може да “върви” в Европа, те се опитват да го смажат. Пример бе изрисуваният паметник на съветската армия. За броени дни привлече повече внимание - без властта да е похарчила и едно евро - отколкото всички възможни “български Луври”.
Какво прави властта?
Заклейми композицията “В крак с времето” и предложи на нейните автори “да се предадат в най-близкото РПУ”.
Най-видимото проявление на модерната градска култура в България е спонтанният празник “Джулая”. В него живее цивилизоваността. В идеята за свобода, облечена в музиката на модерната градска култура. Случва се само в България.
Единственото що-годе мащабно убежище на културата в България е рокендролът. “Джулая” настрана, у нас вече се случват повече рок фестивали на глава население, отколкото в родината на тази музика, например. И това може да бъде културната ни визитка: “Welcome to Bulgaria, home of rock and roll”.
Някой - който и да е от елита - да е разбрал тези работи? Не е и няма. Защото елитът и градската възпитаност са се разминали. Затова софийската власт ще предпочете да бълбука за древно наследство, докато багерите смилат последните останки от древна Сердика в името на метрото. И властта ще обявява нормалните сред своите - Мартин Заимов (който единствен подкрепи “В крак с времето”) и Георги Кадиев (който единствен подкрепи гей парада) - за луди.
А властите по морета и балкани ще тръбят за българската природа, докато разстрелват делфини и си хвърлят отпадъците в реки и езера.
Да не повдигаме въпроса с уникалното духовно учение, родено в България и привличащо поклонници от целия цивилизован свят.
Идете с Бялото братство
на Рила, за да се запознаете с французи, италианци, руснаци, американци, испанци, англичани, германци, холандци, литовци - изброявам само онези, които бяха на езерата тази година. Какво по-привлекателно от това да показваш, че си родината на учение, което събира в безпроблемна смес просветената религия на Запада и проникновената духовност на Изтока? А културата на нестинарството?
Да живееш в страна, в която си приклещен между дивата пияна маса отдолу и варварския разпищолен елит отгоре, това си е повод за много голяма тъга. Или за съпротива.
Вземете последните новини.png)
