Свободата днес и тук 06 Юли 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

„Поколението Е”[i] или нищетата на българската социология

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Димитров

Тъй като "Свободата" вече помести визирания тук текст на Иван Кръстев, се чувстваме задължени да дадем публичност и на противното мнение. Според нас заченатата тема е достатъчно значима, за да бъде обговорена и оспорвана многократно - и вероятно в близко бъдеще и редакцията на настоящия сайт ще вземе отношение в дебата.

Е.С.

 

Нямам нищо против текста на Ив.Кръстев. Той не е нито повече, нито по-малко от илюстрация на българската социологическа псевдо-наука. Поне такава, каквато се тиражира за масова консумация. Спирам се, защото сам по себе си, той е блестяща илюстрация за това, какво е не съвременен анализ на обществото.

1.       Историческият материализъм в действие.

Независимо от декларираната методология (в редките случаи когато става въпрос за такава) този тип „изследвания” се характеризират с използването на глобални понятия. Нация, народ, етнос, в случая – поколение, без да прецизират изследвания обект. Т.е. самият обект е хетерогенен по своята същност, но се дефинира декларативно и то чрез произволно избрана обща характеристика, която на автора му се струва съществена. А това е същностна черта на марксовия исторически материализъм. Обекта е деклариран пределно общо и от тук нататък се търси потвърждение на хипотезата. Напр. марксизма оперира с понятието класи, производителни сили, производствени отношения. Все категории с повишена степен на абстракция. При това, ролята на властта и управлението остава второстепенна и тяхна производна. Естествено, това по никакъв начин не е обосновано. То е въпрос на презумпция произтичащо от хипотеза.

Развитието на обществото обаче доказва, че въпросните пренебрегнати, второстепенни фактори, де факто имат първостепенна роля. Без тях, няма начин да разберем разликата между феодализма на Англия, Франция, Османската и Руската империя. И същевременно, да разберем коренните различия в обществената реализация на –уж! – общи, закономерни процеси. Дори в твърде културно близки общества като английското и френското „революционният” преход от феодализъм към капитализъм в Англия е практически незабележим, спрямо зрелищната Френска Революция. Самият Ленин, като гениален политически практик, изцяло ревизира марксизма именно по отношение автоматичният обективизъм на процесите. И той самият практически доказва и ролята на личността и ролята на субективният фактор, които са в състояние да „пришпорят” „обективните” процеси. Самата Октомврийска революция е антитеза на марксистката обективност и обосноваността на боравенето с масови категории.

Разбира се, този тип логически операции в редица случаи привидно дават достоверни резултати. Като това се дължи единствено на факта, че когато оперираш с масови категории, част от фактологията съвпада с реалността. Но евристичната стойност на такъв подход е нулева. Тя нито обяснява феномените, нито рамкира коректно събития и още по-малко може да стане основа за хипотези за бъдещо развитие.

Примерът в случая с Е поколението е повече от красноречив. Кой е включен в Е поколението? Напр., под определението на Кръстев влизат и функционално неграмотните българчета и 10% които са на и над европейско ниво ( по данни на PISA) и за които са отворени световните университети. А както и да изнасилваме фактологията, разликата между двете групи е огромна и качествена. При това – сякаш за да потвърди тезата ми – г-н Кръстев прибавя и „уолстрийтчетата” и бозата става пълна. В тази боза, единствено от автора зависи какви характерни черти ще изведе на преден план. Хубавото е, че няма начин да сбърка. Защото обекта му е толкова хетерогенен, че каквото и да заключи, със сигурност ще касае един или друг социален сегмент. И колкото и хетерогенни да са заключенията, поради хетерогенността на обекта и неговата недефинираност, все ще касаят някого.

Казвайки, че ползвам статията като илюстративна има предвид и използването на обобщаващи понятия като „българите” (кои са българи, напр. помаците българи ли са, русофилите българи ли са, американофилите – българи ли са и т.н.) и др. подобни.

Един френски колега в неформални интернет дискусии,  нарича подобни подходи „интелектуален онанизъм” защото „можеш да докажеш абсолютно всичко, без никакви последствия”.

За казуса България обаче, това не важи. По-точно е понятието „манипулация чрез псевдо научност”.

2.       Манипулация

По същество, г-н Кръстев демонстрира, че при подобен подход не е важна научната прецизност (тя и не стои на преден план), а отзвука в общественото съзнание. Което, прецизно погледнато е един от най-съществените лостове за обществена манипулация. Както подчертах, именно хетерогенността на обекта на изследване, дава видимост за научност на предзададените изводи. Защото все някъде, в някой от социалните сегменти те имат своето потвърждение. По този начин могат да бъдат генерализирани изводи за феномени, касаещи съвсем не показателни обществени слоеве. Пр. Лениновата пролетарска Революция съществува единствено в манипулативните писания. Пролетариата в Русия тогава е под 8% (осем процента!). По същество тя е селска, но това не отговаря на идеологията и започва жонглиране с понятията. Постепенно „пролетариат” се приравнява на „народ”. А вече въпрос на добро желание е да определиш, кой НЕ е народ. Напр. 1928г., Сталин не само че включва „средния” селянин в понятието народ, но и го определя като „заслужаващ уважение и подкрепа”. Две години по-късно, въпросният „среден селянин” бива предефиниран като „кулак” и попада под лозунга „да унищожим кулака като класа”. И в двата случая, без съществена промяна, режима се самоидентифицира като „демократичен” и отговарящ на "интересите на широките народни маси”.

Т.е. най-успешната манипулация в „научен” смисъл е да работиш с недефинируеми обекти, които в маковото съзнание постепенно придобиват конкретни черти.

Т.напр. Бг социологията борави твърде свободно с интуитивно познати масови категории.

Да вземем за пример „робска психика”, която при всеки удобен случай се вменява като едва ли не генетична национална характеристика. Доводи няма. Предполага се. Къде са елементите на манипулация?

-          Обобщението. То касае всички „българи”. Дефиниция на понятието българи няма. Няма и дефиниран исторически период.

-          Модел на манипулацията:

-смесване на разновременни понятия. Напр. понятието национална държава и присъщите й характеристики и добродетели  е понятие от 19-ти век. Но по отношение на нашата история, то се прилага с обратна сила за три века преди това. Строго погледнато – това е научна безсмислица.

-тази безсмислица прераства в еднозначно определена национална характеристика. Българите са направили по-малко въстания отколкото „свободните” западно европейци. Следователно – робска психика. Напълно лишено от логика. Защото, напр. до края на 18-ти век българите се радват на два пъти по-малко ангария напр. от „свободните” селяни в Австрия и до 1878г. са несъпоставимо по-добре от руските мужици. Същевременно, за българските търговци и занаятчии са отворени пазарите на цялата Османска империя. Така че и двете съсловия, до момента на начало на видим разпад на Империята нямат повод да се бунтуват. А когато започва разпада, то и „роба” „изведнъж” се осъзнава.

-липсата на анализ по реални (а не предзададени) интереси на конкретните хора и социални групи.

Накратко, модела на „научна” манипулация у нас почива на исторически диахронизъм, не дефиниране на социалните групи и пълното отсъствие на релевантни анализи социални групи/интереси.

Дори няма да споменавам, че всичко това е подплатено с пълно отсъствие на сравнителни анализи със съпоставими страни и народи, дългосрочни тенденции, натрупани управленски практики и т.н.

В крайна сметка, това е поредната „научна” изява, която доказва нищетата на българската социология/политология, за която е важно манипулирането на общественото съзнание. Естествено, в случая, става въпрос по-скоро за инерция на мисленето. Но тази инерция показва ясно стереотипите на манипулаторите на общественото съзнание.

А що се отнася до собственото качество на анализа - всеки който се интересува от тази проблематика сериозно, следва първо да прегледа М.Кастелс и неговото Мрежово общество. Г-н Кръстев не го е направил.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional