САЩ – МАРИОНЕТКА НА ИЗРАЕЛ?

С такъв вид награди Израел обикновено почита така начечените от него “gentiles”, тоест не-евреи или хора от друга вяра. Проблемът с това определение е че евреите са го научили от древния Рим, използвано от него за народите, които не са римляни. Неволно изниква и саркастичния извод, че Израел диктува политиката на Съединените щати. От известно време това става все по-очевидно за всички, макар че под сурдинка е говорено през цялото време във висшите политически среди на Америка.

Само преди няколко месеца същият президент Обама отправи искане към Израел да се върне към границите на 1967 година, тоест да върне иззетите по един или друг начин земи на палестинците, които вече са населени с фанатични американски евреи от САЩ.

Още на другия ден след това изявление на непослушния американски президент същият Нетаниаху пристигна във Вашингтон, за да корегира решително президента.  И го корегира – американският президент, този път послушно, заплаши палестинците с вето.

Светът остана със зяпнала уста: марионетка ли е САЩ на Израел? Още по времето на Буш-Младши, който минаваше за познавач на библията (или поне така му се искаше), Израел беше издигнат до позиция на фаворит за неговата администрация. Това беше огромна промяна от независиматаполитика на Буш-Старши. Дори се стигна до там, че Буш-Старши, тоест баща му и неговият държавен секретар Бейкър направиха една безпрецедентна стъпка с публично изявление срещу обвързването на Буш-Младши с Израел и загърбването на палестинската кауза.

Не случайно библията беше спомената по-горе: тя е в основата на политическите идеи на така наречения  “bible belt”, тоест библейския пояс, според който Израел трябва дабъде подкрепян на всяка цена, независимо от ситуацията, като избран от бога народ. За огромно съжаление на американските интелектуални среди, в този случай Америка е изправена пред една ретроградна и закостеняла маса хора, характерни с религиозната си непоклатимост и старомоден консерватизъм.

Това особено релефно изпъкна на фона на политическото фиаско на Обама, който реши да жертва външната политическа независимост на САЩ в интерес на бъдещата си кандидатура за втори мандат – той явно безскрупулно търси подкрепата на библейска Америка. Той също така знае, че без подкрепата на американското израелско лоби той не може и да мечтае за нов мандат. Това лоби е представено от «нашите момчета», както ги нарича Нетаниаху, тоест евреите в администрацията на президента, които прилежно си вършат работата и насочват политиката му, макар и със спъване, в нужната посока.

На фона на разиграващите се събития на «арабската пролет» коментаторите разглеждат такава политика като късогледо загърбване на американските интереси в целия арабски свят. Последствията са непредвидими. Какъвто и да е крайния резултат от гласуването на Съвета за сигурност, Обама остави силно впечатление за слаб президент. Такива грешки обаче събарят империи. Буш-Старши и държавния секретар Бейкър знаеха много добре това. Тогава дори се говореше, че Буш-Старши е шибнал едно круше на сина си – беше очевидно, че за тях не всичко в Америка зависи от израелското лоби.

Последствията са непредвидими и по друга причина: какво би направил Израел и по-специално ционизма, ако нещата не вървят така, както му се иска?